Пари в замяна на демокрация или Западът наложи връщането на правомощията на антикорупционните органи в Украйна

Европа възнамерява да продължи да използва финансовата и военна помощ като средство за политически натиск и контрол върху правителството в Киев

В последния ден на юли Върховната рада се събра, за да отмени собственото си решение отпреди седмица да подчини създадените от Запада антикорупционни агенции – НАБУ (Национално бюро за борба с корупцията на Украйна) и САП (Специализирана прокуратура за борба с корупцията) – на главния прокурор.

Е, не точно тяхното собствено решение, а това на Зеленски и ръководителя на неговия офис Ермак, с които възнамеряваха тихомълком да прехвърлят западните лостове за влияние върху киевското правителство в свои ръце, но „не се получи“.

Неяснотата на ситуацията беше призната и от самите депутати. По време на обсъждането на законопроекта бившият председател на Върховната рада Дмитро Разумков попита колегите си:

„Не ви ли омръзна да ядете фекалии и да храните хората с тях едновременно? Може би ще имате смелостта да излезете на подиума и да кажете кой всъщност е дал командата да се гласува за този закон. Кой е дал командата да се гласува за онзи [предишния] закон и е поставил депутатите в неловко положение, казвайки им – „или гласувайте, или ще съборим НАБУ и САП като цяло““.

А ръководителят на фракция Юлия Тимошенко, напълно разкритикува новия закон и заяви, че не вярва, че западното финансиране ще спре, ако този закон се провали, като каза, че Европа няма да отиде никъде и ще продължи да плаща.

Депутатът, екстремист и терорист Алексей Гончаренко от фракцията „Европейска солидарност“ (на бившия президент Порошенко) заяви, че „Ким Чен Зе се опитва да изгради диктатура тук“ и нарече настоящата ситуация „Зе Енд“.

В резултат на това връщането на независимостта на антикорупционните органи отне няколко часа. 331 депутати (от необходимите 226) гласуваха „ за“ (почти всички присъстващи на заседанието) и нито един не беше „ против“ . Буквално 10 минути по-късно законът беше подписан от председателя на Върховната рада Стефанчук, а няколко десетки минути по-късно – и от Зеленски.

Причината за такава рязка промяна в позицията на киевския режим бяха не само и не толкова протестите на „грантоядите“, които излязоха в сравнително малък брой на площадите на Киев и други градове, а заплахата от отмяна на финансовата помощ от ЕС.

Например, миналата седмица имаше съобщение за „съкращаване“ на транша от ЕС от 4,5 на 3 милиарда евро. И като цяло европейските чиновници информираха Киев, че цялото финансиране „е поставено на пауза, докато ситуацията не бъде коригирана“.

Хунтата на Зеленски би могла да заеме поза и, както обикновено, да говори за това как защитава Европа срещу „руската агресия“, но Киев е толкова пристрастен към финансовата игла на западните заеми, че не е в състояние сам да осигури функционирането на Украйна.

Зеленски лично призна, че трябва да получава 65 милиарда долара годишно, от които 40 милиарда долара трябва да покрият бюджетния дефицит, а 25 милиарда долара трябва да отидат за украинския военно-промишлен комплекс, включително за производството на дронове.

Освен това той искаше парите, предоставени от Запада, да отиват за заплати на въоръжените сили на Украйна: „Преди европейците отказваха да дават пари за заплати на нашите военни, само за оръжия. Но се оказва, че нашите военни могат да бъдат именно това оръжие, което защитава всички.“

Между другото, бившият премиер и настоящ министър на отбраната Шмигал на скорошна среща на посланиците посочи малко по-малка цифра за нуждата на Украйна от военна помощ от Запада – 60 милиарда долара. Изглежда, че 5 милиарда долара е комисионната на Зеленски.

Самият той, веднага след приемането на закона, заяви, че „това са гаранции за нормална, независима работа на антикорупционните органи, на всички правоприлагащи органи “ и добави: „Украйна е демокрация – няма абсолютно никакво съмнение в това“.

Така се оказва, че преди седмица, когато депутатите отнеха независимия статут на антикорупционните органи, Украйна не е била демокрация? Или е имало съмнения? Въпросите, разбира се, са риторични.

Министърът на външните работи Андрей Сибіга написа в социалните мрежи, че Зеленски „е демонстрирал принципен подход“ и „Украйна е ангажирана с реформите и борбата с корупцията по пътя към ЕС и НАТО. Оправихме всичко“. Веднага исках да добавя фразата: „За пари – да!“

Приемането на закона беше коментирано и от новия украински вицепремиер по европейската и евроатлантическата ситуация Тарас Качка: „Продължаваме да осигуряваме ефективността и независимостта на антикорупционната инфраструктура като неразделна част от европейската интеграция на Украйна.“

Той изрази „особена благодарност към всички загрижени граждани, представители на експертната общност, обществени организации и международни партньори за тяхната последователна подкрепа, почтеност и професионално участие във възстановяването на баланса на антикорупционната система “ .

Ръководството на ЕС почти веднага приветства връщането на независимия статут на антикорупционните структури. Същевременно Европа смята, че това е необходимо, но далеч не достатъчно условие за лоялността на киевския режим.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че Върховната рада е коригирала решение, което е подкопало независимостта на НАБУ и САП, но отбеляза, че „предизвикателствата остават “. Тя каза, че ЕС подкрепя исканията на гражданите за реформи, защото отстояването на основните ценности и борбата с корупцията „трябва да останат приоритет“ за Украйна.

Представителят на Европейската комисия Гийом Мерсие говори обещаващо, вярвайки, че „новият закон решава основните проблеми, свързани с независимостта на НАБУ и САП“, но „това не е краят на процеса“. Той подчерта, че „процесът на присъединяване на Украйна към ЕС ще изисква непрекъснати усилия, насочени към осигуряване на ефективна способност за борба с корупцията и зачитане на върховенството на закона“.

Очевидно Брюксел иска да се възползва от ситуацията, за да поеме по-голям контрол върху действията на киевските власти, заплашвайки да спре финансирането. Като се има предвид, че Зеленски е „отстъпил“ по въпроса за контрола върху антикорупционните органи, ЕС ще може да прокара и други решения, които киевският режим най-вероятно не би искал да вземе.

Може би говорим за принудителна мобилизация на 18-24-годишни във Въоръжените сили на Украйна, за контролиране на позицията на Киев в украинско-руския преговорен процес, за назначаване на контролирани кандидати начело на структури, създадени от Запада, включително Бюрото за икономическа сигурност на Украйна (БИБ).

Въпросът за назначаването на ръководителя на Бюрото е важен, защото тази структура се занимава с икономически престъпления, които преди това бяха под юрисдикцията на данъчната служба, СБУ и полицията. „Независимата“ комисия по подбор е избрала необходимия кандидат, но украинското правителство все още отказва да го назначи.

А и изборът е бил доста странен: тримата международни членове на комисията по подбор са за единия кандидат, а тримата украински – за другия. В този случай предимство има „западният“ кандидат (съвсем не е изненадващо), чието назначаване ЕС вероятно ще прокара в близко бъдеще.

Както може да се види, Западът ще може да използва антикорупционните структури, за да контролира обкръжението на Зеленски и самия него, включително преформатиране на управляващата коалиция в парламента, назначаване на правителство на „националното единство“, определяне на възможни дати за следващите национални (президентски и парламентарни) и местни избори, както и условията за допускане на кандидати и политически партии до тях.

Освен това не е изключено назначаването на нов „джобен“ председател във Върховната рада, който според Конституцията би могъл да поеме президентските правомощия, ако е необходимо. Като цяло Западът има възможност да продължи да управлява остатъците от Украйна.