Парите за френския социализъм свършиха: Елисейският дворец пред барикади и празна хазна

По публикации на чуждестранни аналитични издания и икономически прегледи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Анатомия на един бюджетен бламаж: 458 гласа срещу Елисейския дворец

Кабинетът в Париж претърпя унизителен вот в Народното събрание, където депутатите единодушно отхвърлиха внесения проектобюджет – 458 гласа „против“ и нито един „за“. Подобно пълно единодушие между коренно противоположни политически крила не е просто вот на недоверие към конкретен финансов документ. То е констатация за пълната липса на парламентарно мнозинство и политически капитал на президента Еманюел Макрон.

След като текстът премина през стотици корекции и бе превърнат в безсмислен компилат от взаимноизключващи се искания, той автоматично бе пренасочен към Сената. Там разглеждането е насрочено за 20 ноември. Въпросът обаче не е дали Сенатът ще намери магическа формула, а какво ще плати правителството, ако опита да прокара документа през служебната вратичка – чл. 49.3 от Френската конституция, позволяващ приемане на закони под личната отговорност на кабинета. При такъв ход опозицията незабавно ще внесе вот на недоверие, който този път с лекота ще събере необходимите гласове за сваляне на правителството.

Опозиционните лидери вече не спестяват нищо. Изявления като това на комунистическия секретар Фабиен Русел – че ако Макрон бъде разтърсен за краката, от джобовете му ще изпаднат пари за народа – показват не просто липса на политически етикет. Те са индикатор за пълния срив на институционалния респект.

Социалният рай като икономическа примка: 900 милиарда евро годишно

Основното бойно поле остава структурата на държавните разходи. Франция заема първо място в развития свят по дял от БВП, отделян за социална защита – близо 900 милиарда евро годишно, което прави между 32% и 34% от цялата икономика. В продължение на десетилетия Петата република гради система, която гарантира до 70% от последните доходи при пенсиониране, безплатно здравеопазване през Sécurité Sociale, до 75% от заплатата при безработица за срок до две години, плюс щедри жилищни субсидии и универсални детски надбавки.

Резултатът от тази архитектура е тежък парадокс. В нископлатените сектори разликата между нетния доход от пълен работен ден и сумата от наличните социални помощи (включително минималния гарантиран доход RSA) е толкова малка, че за значителна част от населението полагането на труд е загубило икономически смисъл.

• Пенсионната система: Гълта над 340 милиарда евро годишно. Индексацията на тези плащания е основният трън в очите на финансовото министерство, но всяка намерение за замразяването им изкарва бейби бумърите и техните синдикати на улицата.
• Безработица и здравеопазване: Покриването на 100% от медицинските разходи и дългите срокове за обезщетения при безработица изтискват хазната, но се възприемат от обществото не като социална придобивка, а като неотменимо рождено право.

Когато правителството заложи в проектобюджета си съкращаване на 43 милиарда евро – предимно чрез свиване на индексацията на пенсиите и реформиране на болничните – то засегна именно тази материя.

Улицата срещу статистиката: 1.6 милиона на барикадите

Реакцията не закъсня. Синдикатът CGT съобщи за 1.6 милиона участници в националните протести в началото на ноември. Общественият транспорт бе парализиран, една трета от университетите спряха работа, а над хиляда гимназии бяха блокирани. В градове като Париж и Лион протестите бързо прераснаха в сблъсъци, палежи на автомобили и трошене на витрини.

Полицията отговори с мобилизацията на 70 000 служители на реда, сълзотворен газ и над 440 ареста в рамките на едно денонощие. Бяха затворени емблематични обекти като Айфеловата кула, а малкият и средният бизнес в централните градски зони за пореден път се видя принуден да защити търговските си обекти с дървени плоскости.

Синдикалните искания обаче плътно се разминават с реалностите във финансовото министерство. Профсъюзите настояват за незабавно увеличение на минималната работна заплата (SMIC) с поне 100 евро, цялостна пренастройка на тарифните скали и индексация на доходите над инфлацията. Запитани откъде да се вземат ресурсите в икономика с 0,1% срив на БВП за третото тримесечие на 2026 г., синдикалните представители просто отказват да влизат в сметки.