Партиите са похарчили над 4,5 млн. евро за кампанията през април

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Най-голям финансов ресурс сред коалициите е отчела „Прогресивна България“ с над 1 милион евро

Общо 4 560 000 евро са похарчили 14-те политически партии и 10-те коалиции, участвали на изборите през април. Това показва анализ на платформата „Отворен парламент“ на Института за развитие на публичната среда, базиран на данните, декларирани пред Сметната палата.

Най-голям финансов ресурс сред коалициите е отчела „Прогресивна България“ с над 1 милион евро. Кампанията ѝ е финансирана основно с дарения (888 000 евро) и средства на кандидатите (160 000 евро). Според по-ранни данни именно тази коалиция е отчела и най-високите разходи за медийна реклама по време на кампанията.

На второ място се нарежда „Продължаваме промяната – Демократична България“ с вложени над 700 000 евро. Отчетените от тях дарения са в размер на едва 6000 евро, което е значително по-малко в сравнение с предишните избори през 2024 г. След тях се нареждат ГЕРБ-СДС с 560 000 евро, „БСП-Обединена левица“ с 266 000 евро и Алиансът за права и свободи с близо 108 000 евро.

При политическите партии най-голям финансов ресурс отчита „Възраждане“ – 603 000 евро. Почти цялата сума е формирана от държавна субсидия, а декларираните дарения са само 3000 евро. За сравнение, по време на кампанията през 2024 г. формацията на Костадин Костадинов беше получила множество дарения на стойност по 10 000 лева.

На второ място сред партиите е Движението за права и свободи (ДПС) с отчетени близо 430 000 евро. Финансирането на кампанията им идва основно от други два източника – почти половината сума (200 000 евро) е от дарения на физически лица, а 100 000 евро са вложени от самите кандидат-депутати.

Въпреки че някои от основните играчи отчитат спад в даренията, общата тенденция е възходяща. Според официалния отчет на Сметната палата отпреди няколко седмици, общият размер на даренията за партиите за вота през април се е удвоил спрямо 2024 г. и надхвърля 1,3 млн. евро.

От платформата „Отворен парламент“ правят извода, че данните за финансирането очертават не само различните финансови възможности на политическите сили, но и степента, в която те зависят от различни източници на подкрепа – държавна субсидия, корпоративни или индивидуални дарители.

Анализът идва на фона на коментари от Сметната палата в края на миналата година, според които партиите в парламента показват все по-добра финансова дисциплина и отчетност.