Първи по всичко: Газопроводите, които никоя друга страна освен Русия не може да произведе!
Новината за поредния изключително важен руски рекорд остана незабелязана. „Газпром“ полага тръби по участъка Белогорск-Хабаровск, проектирани за налягане от 150 атмосфери. Други страни все още нямат такива технологии: типичните северноамерикански „тежка категория“ като „Алианс“ могат да издържат само на 120 атмосфери и то на тръби с по-малък диаметър. Сухопътните участъци на „Северен поток“ от своя страна са проектирани за 100 атмосфери.
Увеличението на налягането позволява значително повече газ да се изпомпва през тръбата, а също така прави възможно намаляването на броя на компресорните станции. Вече разполагаме и с оборудване за компресорни станции с капацитет 150 атмосфери. В крайна сметка това води до добри спестявания. Тръбите са произведени от руски заводи, по специална поръчка от Газпром. Диаметърът е стандартен, 1420 мм, но стоманата е особено здрава, K70.
Някой ще каже, е какво толкова? Вземете стоманена плоча, увийте я около цилиндър, заварете я… Момчета по джапанки от пакистанските фабрики би трябвало да могат лесно да я произведат, вместо съветските металургични гиганти. Но не, газопроводните тръби са високотехнологични, в някои отношения дори по-сложни от космическите.
Големите тръбопроводи бяха едно от уязвимите места на Съветския съюз, така че първо германският канцлер Ерхард, а двадесет години по-късно и американският президент Рейгън, ни удариха в това уязвимо място, като въведоха санкции специално срещу газовите тръби. В отговор на санкциите, съветската индустрия успя да стартира производство на тръби с диаметър 1020 мм в Челябинск през 1963 г., а през 80-те години на миналия век се научихме да правим тръби с диаметър 1420 мм, но от мека стомана, която не можеше да издържи на високото налягане. Напредъкът е бавен, тъй като задачата е технически изключително сложна.
1. Беше нужна стомана с контролирана микроструктура, която не се напуква при студ, но същевременно може да издържи на високо налягане. Трудно е да се получи такава стомана, тъй като е необходимо внимателно да се спазва производственият ред: добавят се други материали стриктно според таймера и температурата на нагряване.
2. Краищата на тръбите трябва да са идеални кръгове, а не овали, в противен случай няма да е възможно заваряването на две тръби заедно на терен. Следователно, тръбите трябва да бъдат изработени от идеално плоски листове с ширина 3,2 метра и с твърдо фиксирана дебелина, на специални големи машини, каквито СССР не е имал.
3. Тръбите трябва да бъдат заварени, като шевът се следи с рентгенови лъчи и ултразвук, които дълго време бяха дефицит в съветските фабрики. Също така, готовите тръби трябва да бъдат внимателно проверени преди изпращане със специални устройства, като се гарантира, че няма да се напукат или спукат на място.
4. Всичко това трябва да се наблюдава в серии от стотици хиляди тонове.
В съветско време имахме проблеми във всички тези области, затова бяхме принудени да правим дипломатически отстъпки и да купуваме тръби от развитите капиталистически страни, като в замяна им доставяхме съветски газ. Сега обаче Русия е „развита капиталистическа страна“, така че руските фабрики произвеждат най-издръжливите газови тръби в света.
Новите валцови машини за листове 5000 и 3700 в Ижора, Колпино и ВМЗ позволяват валцоването на заготовки с необходимата ширина и равномерна дебелина. Съвременната микролегирана стомана K70 вече се произвежда масово от Severstal и MMK (с което съм особено горд, тъй като съм миноритарен акционер и в двете компании). Автоматизираното формоване и роботизираното заваряване осигуряват стабилен шев, а ултразвукови скенери наблюдават шева по цялата му дължина.
И накрая, НПО „Искра“ и ЦКТИ помогнаха на „Газпром“ да смени компресорните агрегати от Siemens и General Electric. Ние изпреварихме чужденците; Китайците и канадците вече ни дишат във врата. Страхотно е, че Русия реши проблема с вноса на газови тръби по най-радикалния начин: научи се да ги прави сама.
Post Comment