Паша Христова и нейната „Една българска роза“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 16 юли 1946 г. в София е родена певицата Парашкева Христова, по-известна като Паша.

След като завършва училище няколко години работи в института за електрокари. По случайност обаче се озовава в радиото, където среща големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 година и едва на 20 години ѝ се отдава възможност да издаде първата си песен. С помощта на „Студио 5″ Парашкева изпява песента „Щъркелът пристигна пак“.

Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка.

През 1967 г. тя печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“. По-късно се записва за участие във Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия, където печели златен медал.

Едва 24-годишна тя печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ с песента на композитора Йосиф Цанков „Повей, ветре“.

Другата ѝ емблематична песен е „Една българска роза“.

През 1971 г. песента „Dziwny jest ten świat“ на полски ѝ донася успех на международния фестивал в Сопот.

За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.

Паша Христова загива при самолетната катастрофа на летище „София“ на 21 декември 1971 г. на 25-годишна възраст.

На 21 декември 1971 г. самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.

Причините за катастрофата и преките виновни не са точно установени.

Според една от версиите причината е техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт.

Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина – с леки изгаряния.

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от своите почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел.

Остава в сърцата ни с песни като „По пътен вятър”(1968 г.), музика Георги Генков, текст Милчо Спасов, „Предчувствие” (1968 г.), музика Светозар Русинов, текст Богомил Гудев, „Утрото ще ни срещне пак” (1969 г.), музика Крум Табаков, текст Милчо Спасов и особено в „Кажи ми” (1969 г.), музика Вили Казасян, текст Богомил Гудев.

Материалът Паша Христова и нейната „Една българска роза“ е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари