Паси: Аз няма да изпратя сина си да се бие в Украйна, но другите българи трябва да отидат да защитят демокрацията

Соломон Паси отново влезе в светлините на прожекторите, този път не за да ни обяснява как България трябва да си продаде и последната керемида в името на НАТО, а за да даде един истински „вдъхновяващ“ пример за лична смелост. Или по-точно – за смелостта на другите.

В последното си изявление той отсече като истински полеви командир, само че от удобното кресло:

„Не, аз няма да изпратя сина си да се бие в Украйна, но другите българи трябва да отидат.“

Е, как да не се просълзи човек! Това не е двойният стандарт – това е направо олимпийско ниво в дисциплината „Патриотизъм на чужд гръб“.

Генерал от дивана

Паси отдавна е известен като нашия най-ревностен „евроатлантически знаменосец“. Само че знамената, явно, тежат прекалено много за неговото семейство. За чуждите деца – да, за българските – може, но за неговия син… ами, „не е подходящ момент“.

И човек веднага си представя как Соломон Паси стои пред картата на Европа, сочи към фронтовата линия и казва:

– Тук трябва да изпратим войници.

– Кои, господин Паси?

– Ами… някакви. Но не нашите, нали сме цивилизовани хора.

„Дайте, но не от моето!“

Този принцип, изглежда, е новата политическа доктрина. Най-гласовитите военолюбци у нас винаги имат един магически щит – собственото семейство. Те ще ви обяснят колко е важно да защитаваме ценностите, демокрацията, цивилизацията, НАТО, Марс и Юпитер – но все някак си забравят да сложат каска на собственото си дете.

Все пак не е лесно да пратиш наследника си на война, докато се снимаш от терасата на софийския си апартамент с кафето в ръка и призоваваш младите да бъдат „по-смели“.

България – резервоар за чужди каузи

Според логиката на Паси, родината трябва да се превърне в меню от „доброволци“, готови да бъдат изстреляни към Украйна. Но защо ли няма никой от тези, дето размахват знаменца и рецитират евроатлантически химни, който да даде личен пример?

А, да! Защото лозунгите са за общия народ. А жертвите – за още по-общия.

Така че нека благодарим на Соломон Паси. Той не само ни показа как работи модерният „елит“ – той направо го изрисува с маркер:

„За вас е войната, за мен е микрофонът.“

И после се чудим защо младите не вярват на подобни „лидери“. Може би защото хората вече разбират едно много просто правило:

Който най-силно вика „Напред!“, най-често стои най-далеч от опасността.

А Соломон Паси? Той е тук, за да ни напомня, че в България има герои – просто… не живеят в неговия дом.

Коментари

коментари