Патриарх Даниил: Безродници ли сме, та да преименуваме храма „Св. Ал. Невски“? Патриарх Даниил: Безродници ли сме, та да преименуваме храма „Св. Ал. Невски“?
Българският патриарх Даниил коментира в интервю за БНР темата за преименуването на храма „Александър Невски“ – предложение, което вече дойде от няколко места и личности, сред които общинари от СО, историкът Иван Илчев и др. Те се обединяват около идеята той да носи името на Св. Иван Рилски. През ноември се навършиха 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала, а главата на БПЦ прочете патриаршеското и синодално послание на честването.
Запитан какво е отношението на Българската Православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника „Свети Александър Невски“, Даниил отвърща: „Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Не знаем за какво става въпрос. Хората, които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Ал. Невски“, но мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. Само няколко факта ще спомена. Решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви, войници, които дадоха живота си за Освобождението на България, това решението да се построи такъв храм през 1879 година от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година – 45 години, от призива на Александър Батенберг 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ се е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече, това са 31 години. Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности. И аз питам днес – ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм? Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем? Утре нашите потомци ще кажат, тези бяха безродници, предците ни даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от „Свети Александър Невски“ на Балканския полуостров. И ние днес, и то хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата – да променят името на храма. Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на „Св. Кирил и Методий“, поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още от тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма – на светеца, който е заложен основният камък. С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека – става въпрос за тайнство, духовното раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата. Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване“, казва патриархът.
„Друго нещо, което е, може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си, Боже, тези хора продължат да настояват. И аз се питам – в продължение на тези 100 години от освещаването на храма ние сме имали Втората световна война, ние сме воювали и тогава Русия и България са били на противоположните страни. В „Свети Александър Невски“ е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията – 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот – било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питаме на кой му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?“, допълва патриарх Даниил.
Той е казвал, че тази инициатива едва от политически среди. „Най-вероятно – коментира главата на БПЦ в интервюто. – Редица университети и театри забраниха руски творци. Църквата за това ли е? Църквата да бъде употребена за това ли, питам аз. Да не бъде такова нещо“, каза още патриархът.
Запитан коя е най-голямата лъжа, която е прочел за себе си последните 6 месеца, той отвръща: „Не помня. Честно казано, старая се да не обръщам внимание на това нещо, което е. Господ е казал „Тежко, ако всички започнат да говорят добри работи за вас“. И нещо такова като се случи, си казвам, че ще си проличи и нещата ще си дойдат на местата. Така че много не са впечатлявам“.
Post Comment