Пекин поема 37 процента от руския външен стокообмен при очаквани 280 милиарда долара за 2026 година
По публикации на РИА Новости и анализи на икономически експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административната стена пред руските контейнери
Да намериш купувач за промишлено оборудване в Джакарта е лесната част от задачата. Трудното започва в момента, в който машината трябва да напусне завода в Урал и да стигне до пристанището в Индонезия. Митнически декларации, двойно сертифициране, доказване на произхода на всяка гайка, морски застраховки, които западните брокери отказват да подпишат, и банкови преводи, засядащи по седмици в кореспондентски сметки. Когато събереш всички тези разходи накуп, крайната цена на руската машина става неконкурентоспособна спрямо китайския или южнокорейския аналог.
Именно в тази техническа, почти счетоводна реалност се крие истинската причина Владимир Путин да извади отново на преден план концепцията за Голямо евразийско партньорство по време на пленарната сесия на форума АТИС (Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество). На политическо ниво инициативата звучи мащабно, но на терен тя представлява опит за оцеляване на експортната икономика чрез премахване на бюрократичните и финансовите пречки. По оценка на Роман Копосов, заместник-директор на консултантската компания ARB Pro, този формат не е някакъв вълшебен договор за единен пазар, който се подписва днес, а утре отваря границите на цяла Азия. Става дума за бавно, мъчително напасване на различни търговски режими между Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
Дали обаче подобно административно сливане изобщо е постижимо между държави, които често се конкурират за едни и същи пазари? Виетнам и Индонезия едва ли горят от желание да отворят широко вратите си за чуждо машиностроене, когато самите те градят индустриални зони с чужди капитали.
Цифрите на завоя и китайската гравитация
Статистиката, изнесена от Москва и анализирана от руски икономисти, показва рязко пренареждане на търговската география, наложено от санкционния режим на Запада. Според данни, цитирани от Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Global, през първите осем месеца на 2026 година стокообменът на Русия с държавите от АТИС е нараснал с почти една трета. Делът на тези икономики в общата руска външна търговия вече минава границата от 60 процента, при положение че само преди няколко години 40 процента се смятаха за таван на възможностите.
Зад общата цифра за АТИС прозира една огромна диспропорция, за която в официалните речи се говори по-предпазливо. Почти 37 процента от цялата външна търговия на Русия се падат на една-единствена държава — Китай. Само за първите десет месеца на 2026 година двустранният оборот между Москва и Пекин се е увеличил с над една трета и е достигнал 242,5 милиарда долара. Прогнозите сочат, че до края на декември сумата ще удари 280 милиарда долара.
Тук се вижда колко бързо реалността изпревари държавното планиране. Първоначалните разчети на двете правителства предвиждаха ниво от 200 милиарда долара за настоящата година и достигане на 300 милиарда чак през 2030 година. Графикът се срина в посока нагоре четири години предсрочно. Този търговски взрив носи приходи за бюджета, но създава и класически проблем на монокултурната зависимост. Когато един партньор държи над една трета от външния ти оборот, той започва да диктува не само цените на суровините, но и условията по разплащанията, курсовите разлики и логистичните тарифи по Транссибирската магистрала и граничните пунктове като Забайкалск и Благовешченск.
Отвъд петрола и тръбопроводите
Дълго време западната икономическа мисъл разглеждаше Русия в Азия единствено като бензиностанция с ядрено оръжие, която продава суров петрол сорт ВСТО (Източен Сибир — Тихи океан) и втечнен природен газ от проекта „Сахалин-2“. Данните за 2026 година показват по-сложна картина, макар суровинната основа да остава водеща.
Според разчетите на Милчакова растежът в търговията с АТИС през тази година се движи сериозно от неенергийни стоки:
- Цветни метали: Те заемат около една трета от не-ресурсния износ към Азия. От януари до септември доставките на алуминий, мед и други метали са донесли 63,5 милиарда долара, което представлява скок с 21,8 процента. Заводите на „Русал“ и „Норникел“ фактически пренасочиха потоците, които десетилетия наред захранваха европейската автомобилна и електротехническа промишленост, към китайските и азиатските производствени центрове.
- Земеделие и храни: През първото полугодие на 2026 година руският аграрен износ за Азия е нараснал с 26 процента на годишна база до 20 милиарда долара. Става дума за зърно, растителни масла, риба и месо.
- Машиностроене: Делът на инженерните решения, селскостопанската техника и промишленото оборудване е достигнал до 10 процента от общия руски износ за Азиатско-тихоокеанския регион.
Този промишлен износ обаче се сблъсква с жестока конкуренция. В Азия никой не чака руски комбайни или турбини с отворени обятия от политическа симпатия. Там се гледа сервизната мрежа, наличието на резервни части и цената на кредитирането.
Източник: pogled.info



Post Comment