Пентагонът призна за остра липса на карбонизирана вискоза за ракетите „Пейтриът“, суровината идва единствено от Франция
По публикации на „Уолстрийт Джърнъл“ и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Френската спирачка пред американската военна машина
Всяка голяма военна стратегия рано или късно опира до най-обикновена счетоводна и технологична реалност. Когато в Пентагона планират графиците за попълване на арсеналите, там обикновено боравят с милиарди долари, конгресни резолюции и политически декларации. На терен обаче се оказва, че най-модерната зенитна система на Съединените щати, комплексът „Пейтриът“, може да бъде спряна не от противникова ракета, а от липсата на специфичен текстилен материал, произвеждан в един-единствен завод в Европа. По данни на „Уолстрийт Джърнъл“, позоваващи се на източници от американското военно ведомство, по-рано през тази година висш служител на министерството на отбраната е влязъл в спешни преговори за осигуряване на допълнителни количества карбонизирана вискоза. Този материал не е просто пълнеж, а основата на аблативната топлинна защита, без която двигателят на ракетата би се стопил секунди след запалването.
Проблемът в случая не е в липсата на пари, а в липсата на физически суровини. Вашингтон е свикнал да решава индустриалните си затруднения чрез подписване на нови договори с увеличени бюджети, но този подход работи само когато има кой да изпълни поръчката. В случая с „Пейтриът“ веригата води до град Нютън в щата Канзас, където е разположено предприятието на компанията „Парк Аероспейс“. Именно там се обработват композитните материали, които след това отиват при основните производители на ракетите, корпорациите „Рейтиън“ и „Локхийд Мартин“. Когато служителите на Пентагона са поискали от „Парк Аероспейс“ рязко да вдигне обемите, отговорът от Канзас е бил отрицателен, но причината не е била в местните машини или работници.
Технологията на екстремните температури и загубените компетенции
За да се разбере защо един вид изкуствена коприна се превръща в стратегически проблем, трябва да се погледне към физиката на ракетния полет. При стартирането на прехващач от типа ПАК-3, който се използва за сваляне на балистични цели, температурата на газовете в горивната камера и дюзата надхвърля три хиляди градуса по Целзий. Обикновените метали в такава среда губят якостта си мигновено. Затова инженерите използват фенолни смоли, армирани с карбонизирана вискоза. При нагряване този композит не се топи, а бавно овъглява, като по този начин отнема топлината и пази конструкцията на дюзата от разрушаване в продължение на критичните секунди, необходими на ракетата да набере скорост и да достигне целта си.
Тук се появява парадоксът на съвременната американска деиндустриализация. През осемдесетте и деветдесетте години на миналия век Съединените щати са разполагали със собствени мощности за производство на вискозни влакна с аерокосмическо качество. С преместването на текстилната и химическата промишленост към Азия и с въвеждането на строги екологични регулации в Северна Америка, тези заводи са затворени един след друг. Никой във Вашингтон не е счел за необходимо да запази производството на специфична целулозна нишка, тъй като в епохата на глобализацията се е смятало, че всичко може да бъде купено на свободния пазар. Днес, когато пазарът се свива до военен дефицит, се оказва, че сертифицирането на нов доставчик за военната авиация и ракетостроенето отнема между три и пет години.
Монополът на „АрианГруп“ и сблъсъкът на управленски култури
Единственият сертифициран източник, от който „Парк Аероспейс“ получава суровата карбонизирана вискоза, е френският консорциум „АрианГруп“. Това е съвместно предприятие между „Еърбъс“ и „Сафран“, което отговаря за европейските космически ракети „Ариана“, но също така е основен разработчик и производител на френските балистични ракети с ядрени бойни глави М51, базирани на подводници. С други думи, френската компания не е обикновен търговец, който чака поръчки от чужбина, а гръбнакът на френското ядрено възпиране. Капацитетът на нейните заводи е разчетен на първо място да задоволява нуждите на Париж и на европейската космическа програма, а свободните количества за износ са строго лимитирани.
Когато представителите на Пентагона са опитали да приложат стандартния си подход за натиск върху подизпълнителите, главният изпълнителен директор на „Парк Аероспейс“ Брайън Шор директно ги е предупредил, че това ще доведе до обратен ефект. В интервюто си, цитирано от американското издание, Шор описва ситуацията с изключителна прямота, отбелязвайки, че „АрианГруп“ е френска компания и ако американските власти започнат да я притискат, французите просто ще прекратят сътрудничеството. Този детайл разкрива дълбокото неразбиране във Вашингтон за начина, по който функционира европейската отбранителна индустрия, особено във Франция, където държавният суверенитет и индустриалната автономия традиционно стоят над търговската изгода и атлантическата солидарност.
Източник: pogled.info



Post Comment