Пентагонът задейства програмата „FORTRESS America“: Автономия за 90 дни и подготовка за ограничен ядрен конфликт

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Изолационизъм под пара: Техническата анатомия на директивата FORTRESS America

На 30 септември министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет представи официално програмата „FORTRESS America“, а само шест дни по-късно, на 6 октомври, в структурата на Пентагона започна работа специализиран програмен офис. Според публикация на телевизия Fox News от 25 октомври, която се позовава на вътрешни документи на американското военно ведомство, основната задача на тази инициатива е пълното откъсване на военната инфраструктура от гражданския сектор. Всяка основна американска база, както на територията на САЩ, така и в чужбина, трябва да придобие способност да издържи най-малко 90 дни в пълна изолация. Това включва хипотеза за прекъснато електроснабдяване, спряно горивно и водно захранване, прерязани комуникационни трасета и срив на цялата съпътстваща гражданска инфраструктура.

Техническото ядро на тази стратегия започва от енергетиката. В момента по-голямата част от военните обекти в САЩ разчитат на общата гражданска електропреносна мрежа, която е изключително уязвима от кибератаки, саботажи или електромагнитни импулси. Новият план изисква изграждане на локални микромрежи (microgrids), внедряване на масивни батерийни комплекси за съхранение на енергия и преминаване към малки модулни реактори (SMR), включително разработки по военната програма Project Pele за мобилни микрореактори. Целта е командирите на военновъздушни бази и оперативни щабове да не губят оперативна способност, дори когато цели щати или региони останат без електричество.

Енергийната независимост обаче е само първият елемент. Пентагонът започва форсирано натрупване на стратегически запаси от конвенционални боеприпаси, авиационно гориво, медицински консумативи, специализирана микроелектроника и критични редкоземни елементи като неодим, диспрозий и итрий, за които американската индустрия все още зависи от външни доставки. За всеки критично важен компонент се въвежда задължително изискване за „дублиран източник“ — поне двама независими доставчици или производствени мощности. В допълнение се задействат механизми по Закона за отбранителното производство (Title III Defense Production Act), които позволяват предварително сертифициране на цивилни заводи. С тези компании се подписват споразумения и се провеждат регулярни проверки за способността им за бърза конверсия към производство на военна продукция в случай на криза.

Оценка на риска и факторът киберсигурност: Защо гражданската мрежа се счита за компрометирана

Според коментар на полковника от запаса Андрей Пинчук, първи ръководител на Министерството на държавната сигурност на ДНР, директната обвързаност на американските военни бази с цивилната инфраструктура представлява най-слабото звено в досегашната отбранителна архитектура на САЩ. Както посочва експертът, при евентуален мащабен сблъсък не е задължително първият удар да бъде ядрен. Гражданската инфраструктура е с огромни размери, състои се от стотици хиляди взаимосвързани обекти и контролът върху дигиталните ѝ потоци е практически невъзможен при добре координирана външна намеса. Поетапни, целенасочени кибератаки или саботажи срещу регионални трансформаторни станции, помпени станции и оптични трасета могат да блокират работата на армията още преди тя да е започнала да разгръща силите си.

От тази гледна точка изграждането на автономни системи за захранване и снабдяване в базите представлява логичен технически ход. Той обаче има дълбоки геополитически последици. Когато една суперсила започне масирано да инвестира в способности за оцеляване на армията си в условията на срината цивилна среда, това е ясен сигнал, че сривът се разглежда като реален работен сценарий, а не като теоретична хипотеза.