Пернишкият наркобос, сочен за убиец на Жоро Илиев, падна под куршумите 48 дни по-късно

На 25 август 2005 г. Георги Илиев – Главния, босът на ВИС-2, е застрелян пред заведението си в Слънчев бряг. Убийството му разтърсва подземния свят и отприщва множество версии за поръчителите и изпълнителите на покушението. Сред имената, които започват да се свързват с кървавата развръзка, е това на Васил Арарски, известен като Райко Кръвта – пернишки криминален бос, сочен от разследващи и медии като възможен участник в ликвидирането на Главния. Само 48 дни по-късно, на 12 октомври 2005 г., самият той е застрелян в центъра на Перник. Пада под куршумите пред очите на 17-годишния си син Марио, а убийството му остава едно от емблематичните неразкрити покушения на прехода.

Райко Кръвта е сред имената, свързвани с престъпния свят на Югозападна България през първите години на новия век. Роден като Райко Василев, той по-късно сменя името си на Васил Арарски. Прякорът му става широко известен покрай разрастването на влиянието му в Перник и криминалните среди в региона. В публикациите за него той е описван като човек, свързан с наркотрафика и разпространението на наркотици, който постепенно изгражда собствен кръг от приближени и се превръща във фактор в местния ъндърграунд.

За личния му живот извън тази среда се знае сравнително малко. В публичното пространство образът му е изграден предимно от полицейски информации, журналистически разследвания и разкази за конфликтите между престъпните групировки. Името му се свързва с борбата за контрол върху наркопазара в Югозападна България – територия, в която през 90-те години и началото на следващото десетилетие се преплитат интересите на различни групировки, силови структури и хора, натрупали влияние в годините на прехода.

Бащата на Райко – Васил Василев, познат и като Бай Васо, също е свързван с криминалните среди. По-късно той е сочен за ръководител на групата, наречена от медиите „Килърите 3“, която става обект на разследване за поръчкови убийства. Така семейството на Райко се оказва в центъра на истории за насилие, отмъщение и борба за надмощие, чиито последици продължават години наред.

Най-голямата загадка около Райко Кръвта е връзката му с убийството на Георги Илиев. На 25 август 2005 г. собственикът на ВИС-2 е застрелян от снайперист пред заведението „Буда бар“ в Слънчев бряг. Илиев е на 39 години и се намира сред свои познати, когато един изстрел слага край на живота му. Убийството е извършено пред свидетели, но извършителят успява да се измъкне, а поръчителят така и не е установен по безспорен съдебен път.

Впоследствие се появяват информации, че Райко Кръвта може да е участвал в подготовката или изпълнението на покушението. Според една от основните версии между двамата е възникнал конфликт заради контрола върху наркопазара в Югозападна България. В медийни публикации се твърди, че спорът бил свързан с голяма пратка кокаин от Латинска Америка, част от която била отклонена. Според тази версия наркотикът представлявал своеобразно възнаграждение за Илиев, но пратката не стигнала до него по очаквания начин. Така отношенията между двама души, които преди това били свързвани с общи интереси, прераснали в тежък конфликт.

Тези разкази се превръщат в основа на една от най-популярните версии за убийството на Главния, но детайлите около предполагаемата пратка и ролята на отделните участници не са установени като безспорни факти. През 2013 г., след арести по делото срещу групата „Килърите 3“, тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров заявява, че има оперативни данни, свързващи лица от групата с убийствата на Георги Илиев и на благоевградския наркобос Васил Горчев – Кьоравия. В медийни публикации се появяват и свидетелски твърдения, че Райко Кръвта е бил физическият извършител на убийството на Илиев. Това обаче не води до окончателно съдебно установяване на неговата вина.

Смъртта на Георги Илиев поставя началото на нов етап в тази мрачна история. По-малко от два месеца след покушението срещу Главния Райко Кръвта също е ликвидиран. Съвпадението във времето поражда подозрения, че двете убийства са пряко свързани, но кой точно е поръчал смъртта му и защо остава въпрос без окончателен отговор.

Вечерта на 12 октомври 2005 г. Райко Кръвта прекарва известно време пред ирландския пъб „Емералд“, близо до хотел „Струма“ в центъра на Перник. Той е на 35 години. След като става от масата, тръгва към паркинга, където е автомобилът му. По средата на улицата е покосен от изстрели. Според публикациите от онези дни нападателите са маскирани, а по него е стреляно с автоматично оръжие. Впоследствие се съобщава, че е улучен многократно, включително в главата.

Покушението е извършено толкова бързо, че мнозина от намиращите се наблизо хора не успяват веднага да разберат какво се е случило. Свидетели разказват за автомобил „Ауди“ от серията B4, който напуска района с висока скорост. По-късно подобна кола е открита опожарена в Перник. Разследващите намират гилзи на местопрестъплението, но следите не са достатъчни, за да бъде изяснено по безспорен начин кой е натиснал спусъка и кой е поръчал убийството.

Най-тежката сцена се разиграва пред очите на сина му Марио, който тогава е едва на 17 години. Младежът е наблизо, когато баща му пада на улицата. Според свидетелски разкази той изпада в шок и не може да осъзнае какво се случва. Линейка откарва тежко ранения Райко към болница, а след това се прави опит да бъде транспортиран до „Пирогов“. Той обаче умира по пътя.

При стрелбата е ранен и млад служител на пътната полиция от София, намиращ се в района. Това превръща случая в още по-тежък инцидент, при който нападателите не се ограничават до единствената си мишена. След сигнала за стрелбата центърът на Перник е изпълнен с полиция, а на мястото пристигат и висши представители на МВР. Въпреки мащабната реакция на органите на реда непосредствените извършители не са заловени.

Убийството на Райко Кръвта разтърсва Перник. В местните криминални среди се създава вакуум, тъй като човекът, сочен за един от основните фактори в наркотрафика и разпространението на наркотици в региона, вече го няма. След смъртта му се появяват нови играчи, а според публикации от онова време местният наркопазар става по-разпокъсан и хаотичен. Убийството не прекратява насилието, а се вписва в поредица от разстрели, опити за покушения и конфликти между хора, борещи се за влияние.

Съдбата на баща му също показва колко опасна остава тази среда. Васил Василев е обект на няколко покушения след смъртта на сина си. През август 2006 г. е прострелян, а през февруари 2008 г. срещу него е извършен нов опит за убийство. Той оцелява, но поредицата от нападения подхранва подозренията, че конфликтите около Райко Кръвта не са приключили с неговата смърт.

Години по-късно разследването на групата „Килърите 3“ отново връща името на Райко Кръвта в новините. През 2017 г. баща му получава присъда като ръководител на престъпната група, а други обвиняеми са осъдени за различни престъпления, включително убийство. Но съдебният процес не дава окончателен отговор на всички въпроси около покушението срещу Георги Илиев и смъртта на самия Райко. Част от хората, за които се твърди, че са знаели какво се е случило, вече не са живи, а версиите продължават да се преплитат.

За Марио Василев убийството на баща му е трагедия, преживяна в най-уязвимата възраст. В по-късни публикации се твърди, че той напуска България и се установява в чужбина, далеч от Перник и от криминалното наследство на семейството си. Точните подробности за живота му остават извън публичното пространство, а сведенията за него се основават главно на медийни публикации и твърдения на хора от града.

Райко Кръвта остава една от противоречивите фигури на българския преход – човек, свързван с наркотрафика и престъпните конфликти, чието име се оказва преплетено с едно от най-известните неразкрити убийства в страната. Той е сочен за възможен участник в покушението срещу Георги Илиев, но самият той е убит само 48 дни по-късно, пред очите на сина си. Въпросът дали двата разстрела са част от една и съща верига на отмъщение продължава да занимава журналисти и наблюдатели на криминалния свят.

В крайна сметка историята на Райко Кръвта е част от мрачната хроника на 90-те години и първото десетилетие на новия век – време, в което споровете за влияние често се решават с оръжие, а показните убийства се превръщат в средство за разчистване на сметки. На улицата пред хотел „Струма“ животът му приключва за секунди. Но загадката около това кой е поръчал смъртта му и дали тя е била отмъщение за убийството на Главния остава неразгадана.