Петимата от РМС: Млади хора, които платиха с живота си за своите убеждения

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Те са петима млади българи с различен произход и различни житейски съдби. Студенти, работници, млади жени и мъже, които са можели да изберат далеч по-спокоен живот. Вместо това се включват в Работническия младежки съюз и в съпротивата срещу тогавашната власт и политиката на България в годините на Втората световна война.

Адалберт Антонов – Малчика, Александър Димитров – Сашо, Йорданка Николова – Катя, Лиляна Димитрова – Блага и Свилен Русев – Бойко остават сред най-разпознаваемите имена на комунистическото младежко движение и въоръжената съпротива в България.

Обединява ги едно – готовността да поставят политическите си убеждения над собствената си сигурност. За всеки от тях този избор завършва трагично.

Адалберт Антонов – Малчика е студент по ветеринарна медицина и активен организатор на студентското движение. Политическата му дейност го превръща в обект на преследване, а впоследствие той преминава в нелегалност.

Като секретар на Централния комитет на РМС Малчика се нарежда сред ръководните фигури на организацията. През ноември 1942 г. е заловен. Следват разпити, а на 4 декември същата година е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

Животът му приключва рано, но името му остава свързано с поколението млади хора, за които политическите убеждения се оказват по-силни от страха от смъртта.

Александър Димитров – Сашо идва от съвсем различна среда. Той е тютюноработник и посвещава голяма част от дейността си на организирането на младите работници в Пловдив.

Името му е свързано и със стачните борби на пловдивските тютюноработници, включително голямата стачка през 1940 г. Сашо постепенно се превръща в една от важните фигури на ремсовото движение в града.

През май 1944 г. попада в полицейска засада край Бунарджика. След престрелка загива.

Йорданка Николова – Катя познава тежкия труд още от детските си години. Започва работа в тютюнева фабрика в Пловдив, а едва 17-годишна се присъединява към РМС.

От редови член постепенно се издига до ръководството на организацията и става секретар на нейния Централен комитет.

Следват години на преследване, затвори и лагер. Тя успява да избяга и отново се включва в нелегалната дейност. През 1944 г. участва и в партизанското движение.

Заловена е и на 1 юни 1944 г. е разстреляна.

Пътят на Катя от тютюневата фабрика до ръководството на младежката организация се превръща в една от най-познатите истории за участието на млади жени в комунистическата съпротива.

Лиляна Димитрова – Блага е студентка по право. Образована и политически активна, тя също се включва в младежкото движение.

Заради дейността си е преследвана и изселвана, а през 1941 г. преминава в нелегалност. Става член на ЦК на РМС и изпълнява организационни задачи в различни части на страната.

През 1944 г. е изпратена в Пловдив. На 27 юни същата година попада в полицейска засада и загива след престрелка.

Така животът на още една млада жена завършва само месеци преди края на тогавашния политически режим в България.

Петият е Свилен Русев – Бойко. Той е студент по право и се включва в младежкото движение още като ученик. Постепенно се издига в структурата на РМС и през 1942 г. става член на Централния комитет.

По-късно преминава към партизанското движение и участва непосредствено във въоръжената борба.

На 14 май 1944 г. загива в сражение край село Дебели лаг.

Зад нелегалното име Бойко обаче стои не просто политически активист, а млад човек със семейство и дъщеря. Той съзнателно заменя обикновения живот с опасността на нелегалната и въоръжената борба.

Историите на Малчика, Сашо, Катя, Блага и Бойко са част от един от най-противоречиво оценяваните периоди в българската история. След 1944 г. комунистическата държава превръща много участници в съпротивата в официални герои, докато след 1989 г. оценките за РМС, комунистическото движение и въоръжената съпротива стават предмет на остри обществени и исторически спорове.

Но отвъд идеологическите оценки остава един трудно оспорим факт – тези петима души са изключително млади, когато правят избор, който в крайна сметка им струва живота.

Те не доживяват края на Втората световна война.

И независимо от начина, по който различните поколения оценяват политическата кауза, на която са служили, техните съдби напомнят колко висока може да бъде цената на политическите сблъсъци и колко лесно младостта може да бъде погълната от една епоха на война, насилие и крайни идеологически противопоставяния.