Петко Петков и Карина Карагаева: Които стоят зад „Българските елфи“ и какви са връзките им с ППДБ

Съвременната българска политическа сцена от години се движи по ръба на перцепцията между автентичен граждански активизъм и скрита партийна инженеринг-активност, като в центъра на това напрежение днес все по-отрицателно и ярко изпъква феноменът на така наречените „Български елфи“. Появили се в публичното пространство с претенцията за контрапропагандна общност, чиято официална мисия е борбата с хибридната война и руското влияние в страната, тези мрежови играчи бързо надхвърлиха тесните рамки на разследващия OSINT формат. Днес тяхната дейност обхваща всичко – от разкрития за издирвани лица и сенчести политически фигури до организиране на мащабни кампании за набиране на средства за украински военни подразделения, но същевременно поражда и дълбоки въпроси за границите между гражданската независимост и политическия лобизъм. В медията се засилват дебатите около това дали организацията представлява независим коректив на властта, или неформален инструмент за влияние, обвързан с конкретни политически субекти като Ивайло Мирчев и формации около „Да, България“. Наблюдателите в медията отчитат, че този дебат вече не е просто академичен спор за дефинициите на дигиталната епоха, а сериозен казус за прозрачността на обществените процеси, където всяка стъпка се следи под лупа, а границите между публичен интерес и партийна полза стават все по-неуловими.

В сърцето на този сложен лабиринт стоят лица като Петко Петков и Карина Карагаева, чиито имена се свързват както с ядрото на общността, така и с редица други бизнес и технологични инициативи. Официалната версия, която самите администратори поддържат в своите комуникационни канали в социалните мрежи и Telegram, е за напълно независима мрежа от доброволци, които използват отворени данни, за да разобличават руската пропаганда, корупционните мрежи и порочните практики в държавния апарат. В същото време публичните прояви на близост между тези лица и политици от национално ниво поставят под сериозно съмнение тази самоопределение. На 31 януари 2025 година например името на Ивайло Мирчев става пряко обвързано с информация, генерирана от елфите, относно местонахождението на издирвания от българското правосъдие Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Тогава депутатът публично използва данните, предоставени от анонимната или полуанонимна интернет структура, като основание за официални питания към компетентните държавни институции. Това действие само по себе си демонстрира безпрецедентно ниво на симбиоза, при което политик от най-висок ранг легитимира констатациите на извънпартийни мрежови актьори, превръщайки ги в парламентарно оръжие.

Тази функционална връзка обаче далеч не се изчерпва само с един отделен случай, а се разгръща в цяла поредица от събития, които проследяват логиката на взаимното допълване. През октомври 2024 година общността публикува мащабен списък с около двеста имена на лица, обвинени в участие в купуване на гласове по време на изборния процес, след което политическата формация „Да, България“ официално внася същия списък в Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност“ и прокуратурата. Подобна последователност показва наличието на добре смазан механизъм, при който гражданското разследване захранва политическата опозиция с готови мишени, а последните им придават институционална тежест. Въпреки това липсват каквито и да било преки доказателства, че политиците командват пряко или финансират дейността на мрежата, което прави всякакви категорични определения за „тролска фабрика“ преждевременни и фактологично необосновани. Критиците на общността често използват този етикет, за да делигитимизират разкритията им, но липсата на документиран договор за пропаганда или директни финансови транзакции между партията и създателите на страницата задължава анализаторите да третират тези твърдения като политическа реторика, а не като доказан факт.

Самите комуникационни подходи на общността обаче допринасят за ескалацията на напрежението и подхранват обвиненията в двоен стандарт, особено когато тонът на публикациите излезе извън рамките на сухото анализиране на факти. Ярък пример за това е скандалният случай от 4 септември 2025 година, когато след тежък инцидент и побой над директора на ОДМВР – Русе Николай Кожухаров, на страницата се появява крайно провокативен текст, който впоследствие е ту свалян, ту връщан под натиска на общественото недоволство. Подобни прояви показват, че дейността отдавна е надхвърлила границите на контрапропагандата срещу външни хибридни заплахи и се е насочила към вътрешнополитически боища, където се използват агресивни методи, неразличими от тези на партийните тролове. Когато една структура, ползваща се с авторитета на независим разследвач, започне да оправдава или иронизира насилие и институционален хаос с политически привкус, тя неизбежно губи моралното си право на безпристрастност и се превръща в активен участник в партизанската информационна война.
Въпреки острите полемики около политическото съдържание, най-сериозният фронт пред създателите на мрежата се оказва не в социалните мрежи, а в сферата на корпоративните финанси и държавните инвестиции. През 2025 година фокусът на общественото внимание се премества върху компанията Vodar, в чиято структура участват лица, тясно свързани с общността около BG Elves. Според публични разкрития и последващи скандали, фирмата е получила значителна инвестиция от близо 300 000 евро чрез фонд, свързан с държавната структура на Фонда на фондовете. Това породи лавина от съмнения, проверки и обвинения в медиите, като някои политически опоненти стигнаха дотам да определят цялата инициатива като финансова пирамида или схема за усвояване на публични средства под прикритието на граждански активизъм. Реакцията на институциите не закъсня и през юни 2025 година Министерството на иновациите и растежа официално възложи извънпланов одит на Фонда на фондовете с предмет проверка на дейността по дялово инвестиране и контролните механизми, свързани с този казус.
Този финансов аспект е изключително чувствителен, защото застрашава самата легитимност на хората зад проекта, чийто публичен образ се гради върху идеята за абсолютна безкористност и борба с корупцията. Въпреки това до момента разследванията и одитите не са излезли с окончателни заключения, които да докажат, че получените средства от инвестиционните рундове са били използвани за финансиране на политическа дейност, поддържане на мрежа от фалшиви профили или лични облаги на партийни активисти. Налице е ясна разлика между юридическото твърдение, че свързана с конкретни лица фирма е спечелил легитимно или спорно финансиране по линия на рисковия капитал, и конспиративната теза, че държавата директно поддържа политически тролове. Разплитането на този възел изисква изключителна прецизност, одит на счетоводните документи и стриктно спазване на правните норми, а не бързи присъди, издавани в условията на предизборна кампания.
В крайна сметка анализът на целия спектър от дейности, връзки и скандали около BG Elves разкрива една дълбоко разслоена реалност, в която гражданският ентусиазъм за борба с дезинформацията и геополитическите каузи се преплита с прагматични политически интереси и мрежови влияния. Подкрепата за Украйна и събирането на средства за украински военни части чрез официалния сайт показват глобална ориентация, докато вътрешните политически атаки и взаимодействията с фигури като Ивайло Мирчев показват локална прагматична обвързаност, която трудно може да бъде отречена. Границата между независимостта и обвързаността остава тънка, а опитите за нейното преодоляване чрез скандали и одити само доказват колко крехка е екологията на съвременната българска публична среда, където истината често се губи някъде по средата между оправданите обществени съмнения и защитните тези на самите участници.
Опитът на Съединените щати: Как американското общество и институции се борят с мрежовата дезинформация и политическите инфлуенсъри
Феноменът на мрежовите общности, които балансират на ръба между гражданския активизъм и политическия лобизъм, далеч не е изолиран български ефект, а глобална тенденция, която в Съединените щати се наблюдава от десетилетия. Още от времето на ранните онлайн разследващи мрежи и активистки платформи американското общество се сблъсква с проблема как да разграничи независимия цифров коректив от координираните кампании за влияние. Разликата в отвъдокеанския подход обаче се състои в много по-строгото институционално и правно регулиране на прозрачността. В САЩ организациите, които се занимават с политически ориентирани разкрития или оказват влияние върху изборния процес, са подложени на изключително строг правен режим под шапката на федералните закони за лобизма и финансирането на политически кампании. Когато една структура започне да функционира като де факто разширение на партийна стратегия — дори и без формален трудов договор — тя бързо попада под ударите на комисиите за изборен надзор, които изискват пълна прозрачност на донорите, финансовите потоци и зад кулисите действащите лица.
В същото време американският опит показва, че технологичните гиганти и независимите изследователски центрове играят ключова роля в идентифицирането на координирани мрежи за манипулация. За разлика от българската действителност, където споровете около свалянето на страници в социалните мрежи се превръщат в моментални политически обвинения в цензура, в САЩ платформите прилагат стандартизирани протоколи за автентичност, известни като Coordinated Inauthentic Behavior (CIB). Когато дадена мрежа започне да използва фалшиви профили, скрити координационни центрове или агресивни методи за дискредитация на опоненти, тя подлежи на автоматично премахване без оглед на политическата принадлежност на нейните членове. Независимо от това, дебатът в САЩ остава изключително поляризиран, като консервативните кръгове често обвиняват либералните мрежи в пристрастност, а либералите сочат към външни руски и китайски операции за влияние. Това доказва, че напрежението между дигиталния активизъм и

Коментари

коментари