„Пиянството на един народ“ или махмурлукът на БСП: Как библиотеката в Русе се превърна в партийна кръчма
Под червения чадър всичко е позволено: Пиянството на една директорка и летаргията на БСП
Ако Иван Вазов беше свидетел на случващото се в Русе днес, вероятно щеше да пренапише „Пиянството на един народ“. Само че в русенския вариант няма нищо героично, няма идеали и няма борба за свобода. Има само една директорка на регионална библиотека, която след всяка критична дума по свой адрес решава да „удави мъката“ в такива количества алкохол, че дори патронът на институцията би се засрамил.
Вчерашният ден в библиотеката (18.02.2026 г.) не беше посветен на книгите, а на едно грандиозно и позорно „натряскване“. Вместо да излезе с достойнство и да отговори на въпросите за управлението си, Теодора Евтимова избра да се скрие зад бутилката. Свидетели разказват за състояние, което трудно може да се нарече дори „неадекватно“ – то беше откровена демонстрация на недосегаемост. Когато един самопровъзгласил се за „незаменим“ пенсионер се натряска „като мотика“ на работното си място, това не е личен проблем. Това е институционално падение.
Докато читалните стоят пусти, а квалифицираните кадри бягат от токсичната атмосфера на ул. „Княжеска“, директорката изглежда е заета с много по-важна задача: да докаже, че политическият чадър на БСП и кметската протекция са по-силни от промилите в кръвта ѝ. Горчивата истина е, че тази „незаменима“ фигура отдавна е превърнала храма на книгата в задимена приемна за свои хора, където бюджетът се разпределя между две чашки и няколко фиктивни договора.
Жалко е, че в град с традициите на Русе, културата се представлява от човек с трайно нетрезв поглед върху реалността. Още по-жалко е, че Общината и Министерството на културата наблюдават този безкраен банкет отстрани, сякаш са наети да пазят стража пред вратата на директорския кабинет.
Време е за изтрезняване. Но не само за Евтимова, а за цялата местна власт, която позволява едно духовно средище да бъде управлявано с манталитет на селски кръчмар. Русенската библиотека не е частен склад за алкохол, нито е награден фонд за верни партийни кадри. Тя е на русенци, които вече не могат да дишат изпаренията на едно провалено и безкрайно проточило се управление.
Post Comment