Плевнелиев: Путин искаше да ни попречи за еврото, но с моята помощ го победихме

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Росен Плевнелиев отново проговори. И когато Росен Плевнелиев говори, реалността леко отстъпва назад, за да не пречи на самочувствието. В последното си прозрение бившият президент увери, че Владимир Путин лично е искал да спре България по пътя към еврото, но за щастие на нацията, Росен Плевнелиев се е изпречил на пътя му и е спасил финансовото бъдеще на страната.

По думите му битката била епична, тиха, невидима, но решителна. От едната страна Кремъл с всичките си служби, газопроводи и геополитически интриги. От другата страна Росен Плевнелиев с правилния евроатлантически поглед, презентация на PowerPoint и дълбока вътрешна убеденост, че историята се прави именно от него. Путин натискал, заплашвал, шепнел в тъмни коридори, но Плевнелиев устоял. Сам. Непоколебим. С евро в сърцето.

Никой не уточнява как точно Русия е щяла да попречи на България за еврото, при положение че страната години наред не изпълнява собствените си критерии. Но това са досадни детайли, които не бива да развалят един героичен разказ. В тази версия на историята икономиката, инфлацията, доходите и доверието нямат значение. Значение има само сблъсъкът на титани. Путин срещу Плевнелиев. И победата, разбира се, е за Плевнелиев.

Остава неясно кога точно се е състояла тази съдбоносна схватка. Дали е била по време на президентски мандат, по време на интервю или в някой панел за демокрация с кафе пауза. Но едно е сигурно. Ако не беше Росен Плевнелиев, еврото вероятно още щеше да чака на границата, спряно от зловещ руски поглед и невидима ръка.

Този тип разкази имат своята логика. Когато реалните политически резултати са скромни, митологията става щедра. Когато липсват запомнящи се държавнически решения, идва ред на личните легенди. А когато обществото има нужда от обяснение защо нещо се случва или не се случва, винаги е удобно да се посочи външен враг и вътрешен спасител.

В крайна сметка Росен Плевнелиев отново зае полагащото му се място в центъра на световната история. Между Кремъл и Брюксел. Между Путин и еврото. Между реалността и въображението. И както винаги, победителят е ясен. Поне в неговите разкази.