По 100 грама водка срещу Хитлер: Как „огнената вода“ помага на Червената армия да победи нацистите
По 100 грама водка срещу Хитлер: Как „огнената вода“ помага на Червената армия да победи нацистите
По време на Великата отечествена война милиони съветски войници се изправят не само срещу германските танкове, артилерия и авиация, но и срещу нечовешки студ, изтощение, глад и постоянен страх от смъртта. В тези изключително тежки условия командването на Червената армия прибягва до необичайно средство за поддържане на бойния дух – ежедневна порция водка.
Така се появяват прочутите „наркомски 100 грама“, които се превръщат в една от най-разпознаваемите традиции на съветската армия през Втората световна война.
Всъщност практиката да се раздава алкохол на руските войници има многовековна история. Още през XVIII век военнослужещите получават определено количество спиртни напитки по време на военни кампании. Тогава на войниците се полагат по три чашки от т.нар. „хлебно вино“ седмично.
След поражението на Русия във войната с Япония през 1905 г. военните власти започват да преосмислят тази традиция. През 1908 г. раздаването на алкохол е прекратено, а през следващите десетилетия съветското военно командване предприема строги мерки срещу пиянството сред военнослужещите.
През 1938 г. дори е издадена специална заповед за борба със злоупотребата с алкохол в Червената армия, която предвижда дисциплинарни наказания, уволнения и съдебно преследване на нарушителите.
Всичко се променя през зимата на 1939–1940 г., когато Съветският съюз воюва срещу Финландия.
Суровите климатични условия поставят войниците пред огромни изпитания. Температурите падат до изключително ниски стойности, а продължителният престой в снежните окопи се превръща в сериозно изпитание за физическата издръжливост.
През януари 1940 г. народният комисар на отбраната Климент Ворошилов предлага на войниците и командирите ежедневно да се отпускат по 100 грама водка и 50 грама сланина.
За танкистите е предвидена двойна порция алкохол, а пилотите понякога получават коняк.
След приключването на войната с Финландия тази практика е прекратена, но само временно.
На 22 юни 1941 г. нацистка Германия напада Съветския съюз. Червената армия е принудена да води ожесточени отбранителни боеве, понасяйки огромни загуби в хора и техника.
Постоянните бомбардировки, артилерийският огън, настъпленията на германските танкове и загубата на бойни другари поставят психиката на военнослужещите под огромно напрежение.
На 22 август 1941 г. Държавният комитет по отбраната на СССР приема постановление № 562, с което официално въвежда ежедневно раздаване на 100 грама 40-градусова водка на военнослужещите, намиращи се непосредствено на фронтовата линия.
Три дни по-късно е уточнено, че право на същата дажба имат и определени категории военнослужещи от военновъздушните сили, включително летци и технически персонал, обслужващ полевите летища.
Основната идея е алкохолът да помогне на войниците да преодолеят психологическото напрежение и физическото изтощение от непрекъснатите бойни действия.
Водката обаче далеч не се раздава по един и същи начин във всички части.
В някои подразделения войниците получават своите 100 грама непосредствено преди атака. Другаде алкохолът се раздава след приключването на тежко сражение, а в определени части доставките са толкова нередовни, че войниците получават водка само от време на време.
Спомените на ветераните показват, че отношението към тази практика е било противоречиво.
Някои войници приемат водката като средство за преодоляване на страха преди бой. Други предпочитат да не пият, защото алкохолът може да забави реакциите им и да намали шансовете им за оцеляване.
Особено предпазливи са опитните фронтоваци, които вече са преживели множество сражения.
Млади и неопитни бойци понякога изпиват дажбата си непосредствено преди атака, докато ветераните се отнасят много по-внимателно към алкохола.
За част от военнослужещите много по-важна от водката остава храната. Някои дори разменят полагащите им се 100 грама за захар или други продукти.
През май 1942 г. съветското командване променя правилата. Ежедневното раздаване на алкохол е ограничено до частите, които постигат особени успехи в бойните действия.
За тях порцията е увеличена до 200 грама, докато останалите военнослужещи на фронта могат да получават водка само по официални празници.
През ноември същата година правилата отново са преразгледани.
Възстановена е традиционната дажба от 100 грама за войниците и офицерите, които участват непосредствено в бойните действия. За някои военнослужещи в тила и резервните подразделения са предвидени по 50 грама.
Интересно е, че не навсякъде в Червената армия се използва водка.
Например в подразделенията, които защитават Кавказ, традиционната руска напитка понякога е заменяна с местно вино.
Алкохолът присъства и в германската армия, макар там да се използват различни средства за поддържане на бойния дух и издръжливостта.
Германските военнослужещи получават шнапс, а във Вермахта се използва и стимулиращият препарат „Первитин“, съдържащ метамфетамин.
Той временно намалява усещането за умора и необходимостта от сън, но употребата му крие сериозни рискове за здравето.
Въпреки че водката се превръща в неразделна част от ежедневието на множество съветски войници, тя има и своите отрицателни последствия.
Алкохолът създава субективно усещане за затопляне, но в действителност може да увеличи загубата на телесна топлина. Освен това прекомерната му употреба влошава координацията, преценката и бързината на реакциите.
В условията на фронта тези недостатъци могат да се окажат фатални.
Въпреки това за много войници „фронтовите 100 грама“ остават символ на кратка почивка, човешка близост и възможност поне за миг да забравят ужасите на войната.
След победата над нацистка Германия през май 1945 г. официалното раздаване на водка в Червената армия е прекратено.
Последствията от дългогодишната практика обаче продължават да се усещат.
Немалко ветерани се завръщат към мирния живот с изградени навици за ежедневна употреба на алкохол. За някои от тях отказването от фронтовата традиция се оказва трудно дори години след края на войната.
Така прочутите „наркомски 100 грама“ остават в историята като любопитен и противоречив елемент от живота на Червената армия.
Те не са оръжието, с което Съветският съюз побеждава нацистка Германия, но са част от суровата действителност, в която милиони войници се борят за оцеляване сред студа, страха, изтощението и непрекъснатите сражения.
Post Comment