По коя точно историческа или емоционална причина трябва да застанем до „Запада“ и англо-саксонството във войната му против нашия славянски брат и освободител Русия?
„Колективният Запад“, нашето „ценностно пристанище“, цивилизационната ни принадлежност…
И какво точно му дължим?
– разпокъсването на Санстефанска България;
– опитите на Дизраели да осуети Руско-Турската освободителна война;
– натрапеният през 1913 г. Букурещки мирен договор, след който губим Добруджа;
– катастрофата „Ньой“,
– зверските и безсмислени бомбардировки на англо-американската авиация над София през 1944 г.;
– асимилацията на образованието и културата след 1989 г.,
– съсипването на армията;
– обезкостяването на бойната техника, спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй“;
– ваксините-менте срещу ковид, локдауните;
– концесиите върху златото и минералните води;
– опитите за бастисване на „Мариците“;
– натрапването на третия пол и прайдовете;
– бухалката „Магнитски“, чрез която опитоми политическата класа;
А може би чуждото знаме по фасадите на български институции?
А може би екзекуцията на 145-годишната ни национална валута?
Или тъпизмът ние да плащаме на САЩ за ракетите, с които въоръжават Зеленски?!
По коя точно историческа или емоционална причина трябва да застанем до „Запада“ и англо-саксонството във войната му против нашия славянски брат и освободител Русия? Във войната му срещу цялото православие?
Трябва да останем при корените си, при рода, семейството, традициите и вярата. И трябва да помним – отнетата памет е най-тежкият грях на „евроатлантизма“.
Post Comment