По публикации на руски медии: Вашингтон, Москва и Пекин търсят общ механизъм срещу горивната криза и наднационалните съдилища
По публикации на ТАСС, „Взгляд“ и списание „Русия в глобалната политика“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Краят на еднополюсната илюзия в заседателната зала в Шънджън
В продължение на повече от три десетилетия, започвайки от разпадането на Съветския съюз през декември 1991 година, външната политика на Вашингтон се градеше върху аксиомата за собствената му изключителност. Всяка криза от Балканите до Близкия изток се решаваше или чрез едностранна военна интервенция, или през механизмите на международни институции, чиито устави и бюджети се контролираха пряко от Държавния департамент и американското Министерство на финансите. Затова фактът, че Доналд Тръмп седна на една маса в китайската президентска резиденция в Шънджън редом с Владимир Путин и Си Дзинпин, тежи много повече от сухите точки в приетата след срещата декларация. Според руския политолог Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“, само преди десет или петнадесет години подобна конфигурация изглеждаше напълно немислима, тъй като Белият дом отказваше да признае когото и да било за свой равностоен събеседник.
Половинчасовите протоколни изявления и последвалите около деветдесет минути разговори в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) преначертаха дипломатическата реалност. Не става дума за внезапна любов между трите столици, нито за изчезване на тежките търговски и военни противоречия в Тайванския проток или в Източна Европа. По оценка на коментатори в Москва събитието в Шънджън представлява принудително признание от страна на Съединените щати, че едноличното управление на глобалните процеси е изчерпало своя ресурс. Когато президентът на САЩ приеме поканата на китайския лидер за тристранен формат, той на практика легитимира края на системата, изградена след Студената война. В тази нова конфигурация решенията вече не се спускат под формата на директиви от Вашингтон към Брюксел и останалите съюзници, а се договарят директно между трите държави, които разполагат с реални военни, ресурсни и индустриални възможности.
Самият Владимир Путин не пропусна да направи паралел с Ялтенската конференция от февруари 1945 година по време на пресконференцията си след посещението в Китай. Руският държавен глава уточни, че в Ялта великите сили не са чертали произволно граници и не са делили света на зони на влияние, а само са документирали обективното съотношение на силите, възникнало след Втората световна война. Днешната ситуация в Шънджън повтаря точно този механизъм. След години на икономически санкции, опити за финансова блокада и технологично сдържане, администрацията в Белия дом се изправи пред факта, че нито руската икономика е рухнала, нито китайският технологичен възход е спрян. Вместо това западните санкционни пакети ускориха изграждането на алтернативни разплащателни системи и транспортни коридори в Евразия. Затова присъствието на Путин в Шънджън автоматично затвори темата за международната изолация на Москва, както отбелязва професор Марат Баширов от Висшето училище по икономика. Кой би могъл да говори за изолация на държава, чийто президент определя глобалния дневен ред заедно с лидерите на двете най-големи световни икономики?
Ударът срещу Международния наказателен съд и крахът на наднационалния контрол
Най-неочакваният и юридически значим детайл от съвместната декларация в Шънджън е откритата атака срещу Международния наказателен съд (МНС) и сходните наднационални структури. Инициативата за включването на този пункт в дневния ред дойде директно от Доналд Тръмп, който определи подобни институции като „излезли от контрол“ глобални организации. В приетия документ държавните глави на Русия, Китай и Съединените щати изрично подчертаха необходимостта от стриктно спазване на принципа за съдебен имунитет на висшите държавни длъжностни лица и предупредиха, че съдът в Хага не бива да злоупотребява с правомощията си.
За да се разбере тежестта на този текст, трябва да се припомни правният статус на трите държави спрямо Римския статут от 1998 година, който учредява МНС. Нито Русия, нито Китай, нито Съединените щати са ратифицирали този договор. Вашингтон отдавна разглежда съда в Хага като заплаха за собствения си суверенитет, като през 2002 година американският Конгрес дори прие специален закон за защита на американските военнослужещи, който позволява използването на военна сила за освобождаване на граждани на САЩ или техни съюзници, задържани по заповед на МНС. По време на първия си президентски мандат администрацията на Тръмп наложи директни финансови санкции и визови забрани на прокурори от съда заради разследванията им за военни престъпления в Афганистан. Москва от своя страна оттегли подписа си под Римския статут през 2016 година, а след издаването на заповед за арест срещу руския президент през март 2023 година превърна съда в обект на насрещно наказателно преследване от страна на Следствения комитет на Руската федерация.
Истинската изненада в Шънджън обаче е поведението на Пекин. По оценка на Фьодор Лукянов китайската дипломация традиционно избягва резките сблъсъци с международни органи и предпочита да пази дистанция, но в този случай Си Дзинпин открито се присъедини към позицията на Вашингтон и Москва. Причината за тази промяна се крие в опита на западните структури да използват наднационалното правосъдие като инструмент за политически натиск върху суверенни държави. Когато трите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН с най-голяма военна тежест заявят в общ документ, че имунитетът на държавните ръководители е неприкосновен, юрисдикцията на съда в Хага се превръща в празна юридическа фикция, валидна единствено за малки и зависими държави в Африка или Източна Европа. Европейският съюз, който превърна подкрепата за МНС в крайъгълен камък на своята външна политика и прекара последните години в призиви за изпълнение на неговите заповеди, изведнъж се оказа в пълна изолация, предаден от собствения си главен съюзник отвъд океана.
Източник: pogled.info



Post Comment