По-страшно от ядрена бомба? Тайните оръжия на СССР, които звучат като научна фантастика
По време на Студената война Съветският съюз разработва не само ядрени оръжия, балистични ракети и стратегически бомбардировачи. В закрити научни центрове и военни полигони се работи и по технологии, които звучат като извадени от научнофантастичен роман – мощни лазери, електромагнитни импулси и инфразвукови системи.
Един от най-известните подобни проекти е „Тера-3“.
Идеята за системата се свързва с Николай Басов, съветски физик и носител на Нобелова награда, участвал активно в развитието на лазерните технологии.
Комплексът е разположен на полигона Сари-Шаган в Казахстан и е предназначен за експерименти с високоенергийни лазери и системи за противоракетна отбрана.
Според разказите около проекта задачата е била да се създаде лъч, който може да въздейства върху балистични ракети, спътници и чувствителна електроника на огромни разстояния.
В разгара на Студената война подобна технология предизвиква сериозен интерес от страна на американското разузнаване. В САЩ съветските експерименти с високоенергийни лазери започват да се възприемат като потенциална заплаха за космическите системи.
Особено популярна става историята от 1984 г., когато американската космическа совалка „Чалънджър“ преминава над района на Сари-Шаган.
Според една от версиите съветската страна насочва лазерна система към совалката, след което част от електронното оборудване на борда започва да показва отклонения, а екипажът съобщава за физически дискомфорт.
Историята се разпространява широко през следващите години и се превръща в един от символите на технологичната надпревара между СССР и САЩ.
Но лазерите били само част от експериментите.
Друга посока на съветските разработки била използването на електромагнитния импулс.
При ядрен взрив мощният електромагнитен импулс може да повреди или унищожи електронни системи на голяма територия. Инженерите започват да търсят начин подобен ефект да бъде постигнат локално, без използване на ядрено оръжие.
Така се появяват идеи за генератори, които чрез мощен насочен импулс да изваждат от строя комуникации, радари, системи за управление и електрониката на бойни машини.
Вместо танкът да бъде унищожен физически, идеята е той просто да престане да функционира.
Двигателят може да изгасне, комуникациите да прекъснат, системите за насочване да спрат, а екипажът да остане практически безпомощен, въпреки че машината отвън изглежда непокътната.
Подобна концепция би дала огромно преимущество на бойното поле. Един достатъчно мощен електромагнитен удар би могъл теоретично да превърне модерно военно оборудване в купчина метал без класическа експлозия.
С различни разработки в тази област се свързва и проект, известен като „Раница“.
Концепцията предвиждала създаването на сравнително компактна система за електромагнитно въздействие, която да може да бъде използвана срещу електронно оборудване, командни пунктове или други чувствителни цели.
Още по-загадъчни са сведенията за експерименти с инфразвук.
Това са звукови вълни с толкова ниска честота, че човешкото ухо обикновено не ги възприема като нормален звук. При определени условия обаче силният инфразвук може да въздейства върху човешкия организъм.
Съветски учени изследвали дали подобни вълни могат да причинят дезориентация, страх, загуба на концентрация и физически дискомфорт.
В публикации за тези разработки се споменава проект „Буря“, свързван с експерименти в научен център край Москва.
Замисълът бил изключително необичаен: противникът да бъде неутрализиран не чрез куршуми или експлозиви, а чрез невидимо въздействие върху организма и психиката.
При достатъчно силен импулс войниците биха могли да загубят ориентация, способността си да вземат решения или желанието си да продължат боя.
Именно това прави подобни технологии особено плашещи.
Човекът може дори да не разбере, че е бил подложен на въздействие. Паниката, световъртежът или дезориентацията лесно могат да бъдат възприети като резултат от стрес или умора.
Голяма част от историите за тези съветски разработки са обвити в секретност и през годините около тях се натрупват легенди, преувеличения и трудно проверими твърдения. Реалното съществуване на съветски програми за лазерни, електромагнитни и акустични технологии обаче показва колко далеч е стигнала военната научна надпревара през последните десетилетия на СССР.
Студената война често се свързва преди всичко с ядрените арсенали.
Но зад затворените врати на военните лаборатории се води друга надпревара – за оръжие, което не непременно трябва да взриви един град, за да промени изхода на войната.
Достатъчно е да ослепи спътниците, да изключи електрониката и да остави противника без възможност да реагира.
Именно затова някои от тези разработки и до днес се описват като оръжия, които в определени ситуации биха могли да бъдат дори по-опасни от самата ядрена бомба.
Post Comment