Показването на бозата „Гунди“ на дена на независимостта на България е обида към всички българи

Остра критика към филма за Георги Аспарухов – Гунди отправи Джени Бакалова в публикация в социалните мрежи. Повод за реакцията ѝ стана излъчването на продукцията по Нова телевизия в деня на националния празник.

Според Бакалова, ако телевизията е искала да отбележи празника с български филм, далеч по-подходящ избор би бил „Възвишение“. Вместо това, по думите ѝ, зрителите са получили политически коректна версия на живота на една от най-големите легенди на българския футбол.

Тя отличава единствено изпълнението на Александра Свиленова в ролята на съпругата на Гунди, но е крайно критична към цялостния подход на продуцентите Иван и Андрей.

По думите ѝ основният проблем е опитът историята на Аспарухов да бъде представена като постоянна битка на един антисистемен човек срещу тоталитарната държава.

„Да сведеш историята за живота на един велик футболист до мнима ежедневна битка с тоталитаризма е не само непрофесионално, но и глупаво, и инфантилно“, пише Бакалова.

В публикацията си тя обръща внимание и на връзката на тогавашните футболни клубове с държавните ведомства. По думите ѝ „Левски“ по време на социализма е бил зачислен към МВР, а футболистите са получавали чинове и заплати от системата. ЦСКА от своя страна е бил свързан с армията.

Бакалова посочва, че Георги Аспарухов е имал офицерски чин капитан, като според изложената от нея версия това прави сцени, в които МВР или Държавна сигурност го репресират като външен враг на системата, исторически нелогични.

„Офицер от ДС няма как да бъде тормозен от същата тази ДС“, пише тя и определя представянето на Гунди като антисистемен играч за изкуствено изградена сюжетна линия.

Според авторката легендарният футболист няма нужда от подобна героизация, за да бъде обичан и помнен.

Като допълнителен аргумент тя припомня, че Гунди печели четири пъти Купата на Съветската армия, три от които с „Левски“. Това, според нея, трудно се вписва в образа на човек, преследван непрекъснато и системно от тогавашната власт.

Бакалова прави и паралел със съвременността, като отбелязва, че именно част от агитката на „Левски“ е сред най-активните участници в разрушаването на Паметника на Съветската армия.

„Колелото на историята се върти, както всички знаем, приятели, но очевидно някои са забравили докога“, завършва тя.

Публикацията представлява остър критичен прочит на начина, по който киното интерпретира живота на Георги Аспарухов и поставя въпроса докъде може да стига художествената измислица, когато става дума за реални исторически личности.