Поклон! 60 години от рекордния скок на Чавдар Джуров при минус 65 градуса

Синът на Добри Джуров загива трагично едва на 26 години след катастрофа с учебно-тренировъчен самолет

На 28 август се навършиха 60 години от едно от най-впечатляващите постижения в историята на българската авиация. Тогава военният летец, инструктор и парашутист Чавдар Джуров извършва изключително рисков скок от стратосферата, който по-късно е признат от Международната федерация по въздухоплаване за световен рекорд.

Чавдар Джуров е по-големият син на армейски генерал Добри Джуров – министър на отбраната по времето на Тодор Живков.

На 28 август 1966 г. след излитане от авиобазата в Балчик Чавдар Джуров катапултира от изтребител над Добруджа на височина над 15 километра при температура от около минус 65 градуса по Целзий. Екипиран е с кислороден апарат и стандартен летателен костюм от ВВС на Българската народна армия.

Историческият скок е извършен близо половин век преди популярния полет от стратосферата на австрийския парашутист Феликс Баумгартнер през 2012 г.

Уникалното в случая е, че Джуров скача не от балон, както Баумгартнер, а от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15, който се използвал за обучение на курсанти. Парашутистът излитал в задната кабина, предназначена за обучаемия пилот, и при достигане на необходимата височина катапултирал. Изстрелването на пилота заедно със седалката и днес, при много по-съвършената техника, крие висок риск, понякога дори е завършвало трагично. След един от рекордните скокове Чавдар се приземил с доста силна травма в гръбнака именно от удара на катапулта.

Чавдар Джуров е роден на 31 май 1946 г. в София. Завършва през 1964 г. механотехникум в София и заминава за СССР, където учи във военно училище. След дипломирането си е произведен в чин лейтенант. Постъпва във Военноинжинерната академия „Жуковски“, която завършва през 1969 г. По време на следването си изпълнява парашутни скокове, а през 1967 г. започва летателна подготовка във ВНВВУ „Г. Бенковски“ с инструктор капитан Цветан Стойновски. На 25 август 1965 г. поставя височинен световен рекорд по нощен групов парашутен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 13 198 м. През 1966 г. подобрява световния рекорд на единичен дневен височинен парашутен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 15 418 м. Изпълнил е над 200 парашутни скока със задържане и незабавно отваряне на парашута от различни височини, световен и републикански рекордьор е по парашутизъм, заслужил майстор на спорта. Завършва ВНВВУ през 1971 г.

Парашутизмът бил юношеското увлечение на Чавдар. Голямата му мечта била да стане летец, а по-късно – космонавт. На боен изтребител той полита твърде скоро, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини.

6 души заминават за звездното градче в бившия Съветски съюз – бъдещите космонавти Александър Александров и Георги Иванов, Иван Наков, Георги Йовчев (Йовата), Иван Наков, Чавдар Джуров и Кирил Радев. Последните трима отпадат след намесата на съветски доктори, пишат медии.

Чавдар Джуров загива трагично на 14 юни 1972 г. заедно с лейтенант Венцислав Йотов при катастрофа с учебно-тренировъчен самолет Л-29 край плевенското село Крушовене.

„Семерджиев, ела при мен!“. Такова обаждане по телефона получил от министър Добри Джуров в деня на катастрофата началникът на Генералния щаб. „Гласът бе особен, веднага разбрах, че нещо лошо е станало“, споделя по-късно бившият вицепрезидент на републиката. В кабинета на министъра заварил друг генерал – Делчо Симов, зам.-началник на Главното политическо управление на армията. Джуров вече бил получил съобщението, че самолетът със сина му Чавдар на борда е изчезнал от екраните на радарите. Вече няколко часа го търсели из полетата на Плевен и Ловеч. Все пак имало някакъв шанс машината да се е приземила аварийно и двамата летци да са живи и здрави.

Министърът обаче не хранел такива надежди. Ситуацията му била прекалено ясна. Приел вестта мъжки, повече се притеснявал как ще я понесе съпругата му Елена. Затова помолил двамата генерали да съобщят новината.

По това време Джуров живеел в кооперация на днешния бул. „Васил Левски“, малко преди пресечката с „Граф Игнатиев“. В мига, когато ги видяла на прага на апартамента, майката разбрала всичко. „Знаех, че така ще стане“, повтаряла в унес тя.