Политическият хамелеон: „Еволюцията“ на Радостин Василев от „Титан“ до „Меч“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ако в България се учредеше музей на политическите метаморфози, централната витрина щеше да е запазена за Радостин Василев. Не защото е открил нова идеология, а защото е усъвършенствал древното изкуство на приспособяването до нивото на биологично чудо. Хамелеонът сменя цвета си според средата. Политическият хамелеон сменя биографията си според рейтинга.

В първия си „сезон“ го виждаме строг, костюмиран, с изражение „знам как се печели обществена поръчка“. Адвокат, близо до силните на деня, с табела „стабилност“ и поглед, който казва: „Спокойно, всичко е под контрол“. После – рязък монтаж. Протестър. Боец. Министър на гнева. Човекът, който вчера е бил част от системата, днес я громи с пламенни думи и нова прическа.

Но филмът не свършва тук. Следва епизод „Либерал“. Нов език, нови каузи, нови профилни снимки. Подкрепа за Украйна, правилните думи в правилния момент, правилните хаштагове. Политическа йога – гъвкавост, баланс и дълбоко дишане пред камера.

И накрая – финалът, който никой не очаква, но всички предвиждат: националист. Реториката става тежка, тонът – „народен“, а посланията – внимателно калибрирани към електорат, който вчера беше „грешен“, а днес – „осъзнат“. Мечове, символи, героични пози. Сякаш гледаме трейлър за нов сезон, в който главният герой пак е същият, но плакатът е друг.

Общото между всички тези образи? Камерата. И увереността, че паметта на публиката е по-къса от предизборно обещание. Политическият хамелеон разчита на едно просто правило: ако смениш достатъчно често цветовете, никой няма да си спомни първоначалния.

Радостин Василев не е изключение. Той е симптом. Симптом на политика, в която идеологията е аксесоар, а принципите – сменяеми като профилна снимка. Днес си едно, утре друго, вдругиден – „всичко това е било неразбрано“.

В природата хамелеонът оцелява, защото се слива с околната среда. В българската политика – защото средата го позволява. А публиката? Тя аплодира, докато цветовете са ярки. После се чуди как пак е гледала същия филм, но с различен плакат.