Когато мобилният телефон беше лукс: мобифоните за 3000 дойчемарки

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Старите обемисти мобифони, почти като радиостанции, не ставаха за всеки джоб и в буквалния и в преносния смисъл.

„Шефее, търсят те по мобифона“ – с тази реплика с лигав глас на секретарка започва фундаменталният хит на прехода „О, тигре, тигре“. Изпълнението е на Радо Шишарката и Попа. Съдържанието е ясно и просто, с ударна сила:

„О, тигре, тигре,
имаш ли пари, готини жени.

О, тигре, тигре,
нямаш ли пари, стари бабички“

В рефрен се говори и за хубави коли. Видеоклипът илюстрира буквално тези атрибути на мутренския стил, хубавица се излегнала на преден капак на кола, Мутра показва мускули. Мобифони, долепени до ухо.

В началото на 90-те важен елемент стана мобифонът. Той беше атрибут на власт и сила. Първите модели тежаха почти половин кило и бяха дълги кажи-речи една педя с антената. Който притежаваше обемистия мобифон, го слагаше на видно място пред себе си на масата. Според случая говореше по него с приглушен глас като да е за нещо важно и секретно. Или демонстративно, да го чуят и видят всички. Говоренето на висок глас по мобифон доби масово разпространение. Популярни станаха фукните някой да звънне от единия край на кръчмата на някого през две маси.

На несвикналите с мобилните телефони им беше навик да питат като първи въпрос след като им вдигнат телефона – „Къде си?“.

Мобифон стана нарицателно. Публицистът Стефан Продев написа в „Дума”, че неговата партия БСП трябва да реши каква партия е –„на червените бабички или на червените мобифони”.

Реално достъп до такива устройства в началото имаха само богати хора, естествено и властта.

Един апарат от първите струваше 3000 германски марки

– сегашни 3000 лева. Тогава обаче това бяха много повече пари, поне 7-8 средни заплати. Към 1994 г. излязоха нови модели, малко по-компактни, които струваха вече 2000 марки. После цените тръгнаха надолу.

Мобифон беше на принципа на радиовръзка, аналогова. Със съответен радиоприемник можеше да търсиш в честотния им обхват и да подслушваш свободно разговори. Данните, които прелитаха в ефира, не бяха цифровизирани.

Отначало компанията „Мобиком” има няколко десетки хиляди потребители, в апогея си достига до 196 хил. потребители, а когато БТК-Виваком я купува през 2005 са останали около 100 хил. БТК-Виваком я закри през 2008 г., въпреки че преди това „Мобиком” взе лиценз за цифрова мрежа по технологията CDMA (един от стандартите за клетъчни мобилни телефони).

До 2000 година се конкурираха само два мобилни оператора – аналоговия „Мобиком” и цифровия GSM оператор „Мобилтел”. Цените им бяха почти еднакви.

Потребителите днес, които получават неограничени минути за 30-ина лева, плюс интернет, не знаят, че при мобифоните беше обичайна месечна сметка от 80-100 лева за стотина изговорени минути (преди деноминацията на лева – 80-100 хиляди лв.). Такива бяха тарифите отначало – към 80-90 стотинки на минута, включително и за новия GSM оператор „Мобилтел”. Сега сметка от 100 лева за мобилен телефон изглежда много, а тогава реално 100 лева бяха много повече от сега.

Мобифоните имаха и предимство – по-голямо покритие – към 95% на територията. И като се качиш високо в планината, продължаваха да имат обхват, докато новият тогава цифров мобилен оператор „Мобилтел” нямаше добро покритие и в планините изчезваше.

Нужни му бяха години да запълни белите петна на територията. И още има места без покритие и на трите днешни оператора.

Цифровите мобилни и досега на места имат по-слаб сигнал и обхват от операторите на съседни държави. Ако си някъде близо до границите или край морето, без да знаеш, смартфонът ти се включва автоматично в мрежата на сръбски, турски, гръцки, румънски оператор и те застига сметка от 300 лева. След като влязохме в ЕС с гръцките и румънските мрежи няма проблем, но другите са на ненормално високи цени. Вестник „24 часа”, известен с пиар публикациите си, представи този проблем със заглавие на първа страница „Чужди оператори „жилят” наши потребители”. Все едно не нашите мобилни мрежи са слаби, а чуждите правят нещо лошо. В медиите не се е появавала и една критична дума за българските мобилни оператори – те са от най-големите рекламодатели.

Лицензът за първия цифров мобилен GSM оператор

беше продаден без търг от правителството на Филип Димитров за сума от 40 хил. долара на неговия съученик Красимир Стойчев. Стойчев разви мобилен оператор „Цитрон”, който покриваше главно София. Тогава потребителите предпочитаха „Мобифон” заради покритието, а и вече апаратите бяха поевтинели значително. Стойчев продаде „Цитрон” на руски бизнесмен за милиони, той го препродаде на друг руски бизнесмен – Майкъл Чорни – за повече милиони. Той разви мрежата и после на свой ред го продаде на австрийския телеком за още повече милиони.

Любопитен момент е, че правителството на Иван Костов, което се прослави с приватизация „кон за кокошка”, се опита да национализира „Мобилтел” като поиска държавата да стане акционер с дял от 30-ина процента.
И така 7 години наред „Мобилтел” беше оставен без конкуренция на втори GSM оператор. Бавеха втори лиценз, бавеха приватизацията на БТК и тя се обезценяваше.

През 2000 г. гръцкия мобилен оператор „Космоте” спечели търг за лиценз за втори мобилен оператор. От следващата година тръгна мрежата „Глобул”. БТК беше приватизирана едва при правителството на Симеон, с дълга съпротива, компромати и медийни кампании.

Дадоха трети лиценз за мобилен оператор на БТК за 56 млн. без търг, като част от сделката по приватизацията. Едва тогава цените паднаха от 50-70 ст. на минута в различните планове към онзи момент, на около 30 ст. на минута. Третият оператор беше най-слаб, тръгна много след другите, но постепенно се разви и излезе пред тях и с други услуги. На мобилните оператори им лепнаха прякори – „Ментел, Грабул и Свиваком” – поради високите сметки и уловки в планове и абонаменти. „Глобул” беше продаден на норвежката „Теленор” за 717 млн. евро, после го купи чешкият милиардер Келнер и стана „Йетел”.

Пазарът се промени, технически хората вече говорят по приложения с интернет връзка – вайбър, месинджър, уотсап. Операторите се надпреварват да предлагат повече интернет.

Развитието на мобилната техника и мрежи стана с нашите пари – на потребителя.

Днес дори безпаричните карат леки коли по-евтини от смартфона им. Смартфоните се сляха със социалните мрежи и настъпи друга реалност, хората вече живеят виртуално и през екрана на смартфона.