Портрет на първата примабалерина на България

Вера Кирова е от онези редки личности, за които изкуството не е просто професия, а съдба. Родена на 1 януари 1940 г. в Петрич в семейство на музиканти, тя още от най-ранна възраст попада в свят, в който ритъмът, музиката и сцената са естествена среда. Майка й първа забелязва нейния талант и я насочва към балета – избор, който определя целия й живот.
Пътят й преминава през София, където тя завършва първия випуск на Държавното хореографско училище и бързо се утвърждава като изключителен талант. Още на 18 години излиза на сцената в ролята на Аврора в „Спящата красавица“, а след това се превръща в една от водещите фигури на Софийската опера и балет. Работи с най-големите имена в световния балет, специализира в Болшой театър и участва в престижни международни трупи, като печели признание далеч извън България.
Но зад голямата сцена стои и една по-тиха, човешка история. В личния си живот Вера Кирова е свързана с журналиста Боян Трайков, с когото създават семейство и имат син. Бракът им започва сравнително рано и до голяма степен е продиктуван от възможността тя да замине и да развие кариерата си в чужбина – нещо, което показва колко тясно са преплетени личният й живот и професионалният й път. Въпреки натоварения график и непрекъснатите пътувания, тя успява да запази това семейно ядро, макар че самата тя неведнъж признава, че балетът е изисквал огромни жертви.
С годините Кирова не се отдалечава от изкуството. Дори след края на активната си сценична кариера тя остава свързана с балета – като педагог, член на журита и вдъхновение за младите танцьори. Тя самата казва, че нищо не я изпълва така, както сцената, и че балетът може да изчезне от нея само ако самата тя престане да съществува.

Днес, в напреднала възраст, Вера Кирова живее основно в София, далеч от светлините на прожекторите, но не и от духа на изкуството. Животът й е по-спокоен, но остава изпълнен с балет – чрез спомени, срещи, събития и признания за нейния принос. Тя продължава да присъства в културния живот на страната и да бъде символ на една епоха, в която талантът, дисциплината и отдадеността създават истински легенди.
Историята на Вера Кирова е история за човек, който не просто избира изкуството, а се слива с него напълно. Един живот, в който сцената не е само място, а съдба – и една любов към балета, която не угасва дори с времето.

В И З И Т К А

На 1 януари 1940 г. е родена Вера Кирова, балерина.

Първият балет, в който тя участва, е „Легенда за езерото“ от Панчо Владигеров през 1963 г. От 1967 г. е солистка на Националния академичен театър за опера и балет, а от 1982 г. – примабалерина.

От 1979 г. до 1982 г. тя е директор на балета на Софийската опера.

Нейни портрети рисуват художниците Дечко Узунов, Дора Бонева, Христо Градечлиев и Васил Стоилов.

През 1973 г. френската телевизия прави специален филм за нея – „Портрет на една звезда“, в който ? партнира Атилио Лаби, който по това време е премиер балетист в Гранд опера. Костюмите са на Пиер Карден.

Вера Кирова е направила възстановки на постановки на Питър ван Дайк – „Незавършената симфония“; на Жорж Скибин – „Ла Пери“, на Серж Лифар – „Ромео и Жулиета“.

Тя изпълнява голяма част от главните роли в редица балетни постановки. Гастролира в Белгия, Франция, Италия, Русия, Япония, Финландия и др.

Лауреат на Димитровска награда (1971). Носителка на първа награда и златен медал на Първия международен балетен конкурс във Варна през юли 1964 г., на наградата на Съюза на музикалните дейци „Златна лира“ за 1981 г., на награда от Министерството на културата – за високи творчески постижения и принос в популяризирането на българската култура (2008), на Почетния знак на президента (28 септември 2021).

На 28 септември 2023 г. в Кюстендил Вера Кирова заедно с Анелия Димитрова и Силвия Томова, са удостоени с Наградата за принос в музикалния живот „Акад. Марин Големинов“. И трите са изпълнителки на ролята на Демна в три различни постановки на балета „Нестинарка“ от Марин Големинов.

БТАархив