Последната истерия на Зеленски. Не е ли писнало на Запада вече от подобна наглост!?

По публикации на „Уолстрийт Джърнъл“, „Public News“, „Steigan“ и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Четиридесет седмици в хангарите на Шарлероа срещу шест седмици в полеви условия

Аритметиката на съвременната въздушна война не се подчинява на телевизионни обръщения от Киев, а на сервизните книжки на Pratt & Whitney и General Dynamics. Според разкритията на „Уолстрийт Джърнъл“, позоваващи се на запознати с логистиката източници, украинските военновъздушни сили са изправени пред съвсем реалната перспектива да приземят целия си наличен флот от изтребители F-16 още преди края на календарната година. Причината не е в един масиран ракетен удар по летищата, а в сухата инженерна норма от 300 летателни часа.

Всеки планер от фамилията F-16A/B MLU (Mid-Life Update), предаден на Украйна от европейските съюзници, подлежи на задължителна дълбока инспекция на основните системи след натрупването на този тристачасов праг. В условията на активни бойни действия — при ежедневни патрули за прехващане на крилати ракети и безпилотни апарати — един дежурен изтребител изяжда този лимит за около три до четири месеца. След това машината спира да бъде бойна единица и се превръща в извънгабаритен товар, който трябва да бъде изтеглен от зоната на конфликта.

Тук се появява институционалният капан, заложен в договора на Пентагона с белгийската компания Sabena Aerospace Engineering, базирана край летище Шарлероа (Брюксел-Юг). По данни на американското издание преминаването през този регламентен цикъл в Белгия отнема до 40 седмици — почти десет месеца. За сравнение, в рамките на самата Украйна същият обем базови дейности би могъл да се извърши за около шест седмици, ако на място съществуваха сертифицирани стендове, пълен набор от резервни агрегати и разрешение от Вашингтон по режима ITAR (Международния трафик на оръжия).

Защо тогава самолетите пътуват на хиляди километри на запад? Защото никой в американското Министерство на отбраната не допуска украински техници, обучени по ускорена програма, да разглобяват двигатели F100-PW-220 или криптирани модули за опознаване „свой-чужд“ в близост до фронтовата линия. Всяка повреда на хидравликата, всяка пукнатина в носещите шпангоути на фюзелажа изисква демонтаж на крилата, превоз през полския логистичен хъб в Жешув и поставяне на опашка в белгийските хангари, където капацитетът отдавна е запълнен от собствените нужди на европейските ВВС. Получава се порочен кръг: три месеца във въздуха, десет месеца на трупчета.

Признанието „на хартия“ и политическата сметка на Киев

На този фон изявлението на Володимир Зеленски пред изданието „Public News“ звучи не като внезапно прозрение, а като закъснял опит за прехвърляне на отговорността. По думите на украинския лидер западните изтребители съществуват „на хартия“, но на практика почти не се използват, тъй като постоянно са в ремонт, защото не са нови. Веднага след тази констатация следва и новата заявка — Украйна се нуждаела от два пъти и половина повече самолети, отколкото партньорите са ѝ предоставили до момента, и по този въпрос вече се водело обсъждане с американската страна.

Струва си да се вгледаме в точната формулировка на тези думи. Когато един държавен ръководител публично обезценява оръжейната система, за която самият той настояваше в продължение на две години като за абсолютно средство за промяна на хода на войната, зад това прозира сериозен вътрешен натиск. Предстои поредният тежък есенно-зимен цикъл за украинската енергийна инфраструктура, а обещаният „въздушен щит“ дава видими пробойни.

Дали обаче картината е наистина толкова безнадеждна, или в Киев умишлено сгъстяват боите? В средите на западните военни анализатори съществува и друга хипотеза — че подобни оплаквания са стандартен преговорен инструмент, чрез който украинското ръководство се опитва да изтръгне от Вашингтон и Брюксел извънредно финансиране за резервни части и приоритетно обслужване. Дори да приемем, че Зеленски преувеличава мащаба на приземяването, сухите числа на доставките говорят сами за себе си.

От общо обещаните около 75–85 машини от Дания, Нидерландия, Белгия и Норвегия в реална експлоатация в Украйна са влезли едва между 20 и 30 броя, разпределени между бойни задачи и учебни центрове. Когато от тази бройка извадим загубите в бойни и небоеви инциденти, както и самолетите, влезли в 300-часовия цикъл в Белгия, на дежурство остават не повече от осем до дванадесет изправни изтребителя за цялата територия на страната. С една непълна ескадрила не може да се затвори въздушно пространство с площ от стотици хиляди квадратни километри.