Последната сватба в Чернобил

Било малко след полунощ. Ирина Стеценко тъкмо била завършила празничния си маникюр за предстоящата сватба. Тя отворила вратата на балкона, борейки се с предсватбената треска, в опит да заспи. В близкия апартамент, препълнен с гости, годеникът й Сергий Лобанов спял на матрак в кухнята. Тогава тишината била разкъсана от тежък тътен. „Сякаш над главите ни прелетяха десетки самолети. Всичко бучеше, а стъклата на прозорците вибрираха“, спомня си днес Ирина. Сергий допълва, че е усетил „разтърсване, подобно на вълна“. Помислил си, че е леко земетресение, и заспал отново.

19-годишната стажант-учителка и 25-годишният инженер в атомната централа очаквали с нетърпение съвместния си живот в модерния съветски град Припят. Те нямали представа, че най-тежката ядрена авария в световната история се разиграва на по-малко от четири километра от тях. Четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ (в днешна Северна Украйна) се бил взривил, изхвърляйки радиоактивен облак, който щял да покрие цяла Европа. Четиридесет години по-късно силно радиоактивните останки от централата се намират във военна зона. Днес двойката живее в Берлин, след като животът им бил преобърнат за втори път – сега бягат не от ядрена катастрофа, а от война.

Сватбеният ден под „славното слънце“ на радиацията

На сутринта на 26 април 1986 г. Сергий се събудил около 6 часа, развълнуван от слънчевото утро. Предстояли му задачи: да занесе спално бельо в апартамента на приятел, където щели да нощуват с Ирина, и да купи цветя. Навън видял войници с противогази и машини, които миели улиците с пенлив разтвор. Колеги от централата му споделили, че са извикани по спешност, защото „нещо се е случило“, но никой не знаел какво точно. От прозореца на високия етаж Сергий забелязал дим, издигащ се над четвърти блок. По-късно светът щял да разбере, че през същата нощ пожарникари и работници са поглъщали смъртоносни дози радиация в битка с токсичния огън. „Почувствах тревога“, казва Сергий. Позовавайки се на обучението си, той намокрил парче плат и го поставил пред прага на апартамента – предпазна мярка срещу радиоактивния прах. После изтичал до пазара. Нетипично за събота, там нямало никого. Набрал пет лалета за букета сам.

В дома на Ирина телефонът не спирал да звъни. Майка й била разтревожена от обажданията на съседи, които говорели за „нещо ужасно“. В Съветския съюз обаче информацията била строго контролирана. По радиото не се съобщавало за инцидент. Когато майката на Ирина се обадила на властите, отговорът бил: „Не изпадайте в паника. Всички планирани събития в града трябва да се проведат“.

Валс в ритъма на трагедията

Официално всичко продължило по план. Децата били на училище, а сватбената колона от автомобили се отправила към Двореца на културата. Младоженците си разменили клетви, стъпили върху традиционно бродирано платно, след което се преместили в близко кафене за банкета. Празненството обаче било пропито от тъга. „Всеки разбираше, че се е случило нещо, но никой не знаеше подробности“, спомня си Сергий. За първия си танц двамата репетирали класически валс. Но под тежестта на разгръщащата се трагедия „още от първите стъпки излязохме от ритъм“, казва Ирина. „Просто се прегърнахме и се люлеехме в обятията си.“

В ранните часове на неделя техен приятел почукал на вратата с новината, че в 5 сутринта тръгва евакуационен влак. Ирина разполагала само със сватбената си рокля и един лек тоалет за втория ден на тържеството. „Бях със сватбената рокля и тичах боса през локвите, защото обувките ми бяха направили пришки“, разказва тя. От прозореца на влака, в предсумрачната тъмнина, видели сиянието на разрушения реактор. „Беше като да гледаш в окото на вулкан“, описва гледката Сергий. Официалното съобщение гласяло, че евакуацията е временна. „Тръгнахме за три дни, а се оказа – за цял живот“, добавя той.

Скритата истина и „ликвидаторите“

СССР бил подложен на остри критики заради забавянето на информацията. Едва два дни след експлозията, след като в Швеция била засечена радиация, Москва признала за инцидента. Лидерът Михаил Горбачов говорил публично едва след две седмици. По-късно било установено, че фатален тест за безопасност е довел до експлозията, освободила 400 пъти повече радиоактивен материал от бомбата в Хирошима.

Николай Соловьов, водещ инженер в турбинната зала по това време, си спомня: „Беше като земетресение. Покривът се срути, нахлу порив на вятър, който донесе черен прах… Сирените завиха.“ Един от неговите колеги бил открит върху турбините – изглеждал невредим, но повръщал. „Той беше сред първите, които починаха“, споделя Николай. Официалният брой на жертвите е 31 души, но дългосрочните последици остават обект на спорове. През 2005 г. ООН прогнозира до 4000 жертви, докато други оценки сочат десетки хиляди.

За овладяване на ситуацията били мобилизирани стотици хиляди „ликвидатори“. Екстремната радиация отказвала техниката, затова голяма част от работата се извършвала на ръка. Яан Кринал и Рейн Клаар, изпратени от Естония, разчиствали отломките от покрива на трети реактор. „Носехме оловни плочи – отпред, отзад и между краката. Тежаха над 20 кг“, разказва Яан. Рейн си спомня, че работели на смени от по една минута, за да се ограничи облъчването.

Живот след „облака“

Докато течало почистването, Ирина и Сергий били при баба й в Полтавска област. Там разбрали неочаквана новина – Ирина била бременна в третия месец. Лекарите обаче ги предупредили за рисковете от радиацията и масово съветвали жените да правят аборти. „Страхувах се да родя, страхувах се и от аборта“, признава Ирина. Благодарение на подкрепата на една състрадателна лекарка тя запазила бебето. Родила се здравата Катя, която днес вече е майка, а Сергий и Ирина имат 15-годишна внучка. Въпреки че не е медицински доказано, двамата вярват, че аварията е оставила отпечатък върху здравето им – Ирина е със сменени коленни стави, а Сергий е претърпял инфаркт през 2016 г.

Припят днес: Град на призраци

Самата централа изисква постоянни грижи. Бетонният саркофаг, издигнат седем месеца след аварията, станал нестабилен и през 2016 г. бил покрит с нов стоманен щит на стойност 1,8 милиарда долара. Въпреки че части от „зоната на изключване“ са достъпни за кратки посещения, животът там е забранен. Сградите в Припят, някога символ на съветския прогрес, се рушат. Дворецът на културата, където Ирина и Сергий си казали „Да“, днес е призрачна развалина. През 2022 г. руските сили окупирали комплекса за пет седмици, оставяйки след себе си мини и окопи.

За Ирина и Сергий Германия е нов пристан, след като ракета уцелва апартамента на дъщеря им в Киев през 2022 г. Тяхната връзка, започнала сред ядрени руини, остава несломима. „След 40 години мога да кажа, че сме като иглата и конеца“, казва Ирина. „Правим всичко заедно.“

Източник:BBC, чрез vesti.bg