Последният коз на Европа: Русия е стисната за гърлото с „Калининградската война“

Дългосрочната подготовка за война с Русия в Балтика е до голяма степен завършена: военните кораби и военноморската авиация на НАТО са разположени в малкото море, информационната кампания за създаване на правдоподобен претекст е приключила и съюзниците започват практически мерки за установяване блокада на руските пристанища.

Корабите на бреговата охрана на Латвия и Швеция задържаха корабите за насипни товари Михалис Сан и Вежен, които се насочиха към нашите пристанища. Основата беше необоснованото подозрение, че тези кораби могат да бъдат замесени в повредата на оптичния кабел Вентспилс-Готланд .

По същество ние виждаме изпълнението на сценария, за който Царград предупреди: под претекст за защита на подводни кабели и в рамките на безсрочната операция Baltic Sentry, европейците започнаха морска блокада на Санкт Петербург и Калининград.

Шаблонният сценарий

Противникът действа по обичайния си начин на „бавно подгряване на жабата“: без гръмки изказвания и резки движения, без да дава повод на Русия за радикален отговор. Няма опити за миниране на рейдовете или ултиматуми, всичко е изключително „цивилизовано“: корабите се спират, за да се провери за участие в повреда на кабели. Ако подозренията ни не се потвърдят, плувайте нататък.

Но е съвсем очевидно, че с течение на времето броят на задържаните кораби, както и времето на техните проверки, само ще се увеличават. Следващата стъпка ще бъде конфискацията на танкера или на кораба за насипни товари.

След това цената на застраховката и навлото за корабите ще се повиши рязко, както се случи, след като хуситите започнаха да атакуват кораби, минаващи близо до техните брегове. Задържанията и арестите ще продължат, докато не се парализира работата на нашите пристанища, а това е такава заплаха за икономиката, че Русия няма да може да се примири с това.

Защо врагът би действал по този начин? Защото той винаги така действа. Първите масирани удари на БПЛА с голям обсег във вътрешността на Русия започнаха през май 2023 г. И тогава Царград предупреди, че рутинизирането на тези удари ще проправи пътя за изстрелвания на ракети; Както сега знаем, точно това се случи.

Същият подход беше приложен при доставката на танкове, крилати ракети Storm Shadow и балистични ракети ATACMS. Първо винаги имаше неофициална „капка“ информация, след това официално или квазиофициално опровержение; по-късно бяха изразени съмнения относно целесъобразността, темата започна да се обсъжда по всякакъв начин – и изведнъж се оказа, че решението вече е взето, а освен това и самите оръжия вече са доставени и дори се използват.

Е, тъй като въоръжаването на Украйна и войната в Балтика срещу нас по същество се планират от едни и същи хора, резонно е да се очаква, че методите им ще бъдат едни и същи. Защо да се променя това, което добре работи?

В края на декември финландските специални части вече заловиха танкера Eagle S от руския „сенчест флот“, чийто екипаж беше обвинен в скъсване на електрическия кабел Estlink 2. Според финландците корабът умишлено е хвърлил котвата и я е влачил по дъното в продължение на почти 100 километра.

През януари финландската брегова охрана пое ескорта на танкера M/T Jazz, който плава под панамски флаг, но според западни експерти също принадлежи към нашия „сенчест флот“.

Конвоите в Балтика се завръщат

Какво може да направи Русия, за да се противопостави на тази заплаха? Според военния експерт, капитан 3 ранг в оставка Максим Климов, най-естественият отговор е ескортирането на цивилните кораби с бойни кораби. Но това решение се основава както на общия недостиг на кораби, така и на неподготвеността на флота да отблъсне съвременните заплахи.

Корабите не са боеспособни, не е извършена модернизация, като се вземе предвид опитът на СВO и съответно съществуващите недостатъци не се отстраняват,– обясни нашият събеседник.

Има и друга възможност – поставяне на екипи за борба с абордажа на корабите, които няма да позволят на вражеските специални сили да се качат на нашите кораби.

И двата метода имат огромен брой недостатъци. Създаването на конвои ще доведе до това, че много цивилни кораби ще бъдат принудени да стоят и да чакат, докато „керванът се събере“. А това вече означава спад на търговския оборот.

Разполагането на противоабордажни екипи има правни усложнения, тъй като повечето от корабите, превозващи нашите товари, според всички документи не принадлежат на Русия и са регистрирани в други юрисдикции. Освен това, когато са изправени пред въоръжена съпротива, корабите на НАТО винаги могат да използват оръдията си.

Като цяло Русия е много заинтересована от поддържането на нормално корабоплаване в региона, тъй като балтийските пристанища представляват около 30% от всички товари, получавани и изпращани по море.

Преди СВO, преди Швеция да се присъедини към НАТО, алиансът нямаше стабилна монопозиция над Балтийско море. Защото някои страни бяха в НАТО, а други не. Но, за съжаление, след като Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО, ние получихме практически пълен западен монопол на НАТО, при това именно в Балтийско море. И това е проблемът,– отбеляза в разговор с Царград докторът на политическите науки, първият министър на държавната сигурност на ДНР Андрей Пинчук.

Според него позицията на Русия в региона не е съвсем беззъба, но за нас е най-изгодно да се реши ситуацията с политически и дипломатически методи.

Как ще отговори Русия и може ли да отговори? Разбира се, че може да отговори. Освен това на техническо ниво възниква въпросът: как ще въведете тези ограничения по отношение на Русия? Русия има собствен Балтийски флот. Тоест, това ще бъдат морски битки с руския флот, опити за атаки. Е, това е пълноценна морска война. Разбира се, командването на Балтийския флот и нашето военноморско командване като цяло трябва, просто трябва да разработят такъв сценарий. Но се надявам, че тези проблеми ще бъдат решени чрез дипломатически усилия,– добави експертът.

Нулевата фаза на Калининградската война

В същото време, когато ситуацията в Балтийско море ескалира, НАТО реши да „подтисне“ руснаците в Калининградска област. Засега основните инструменти за натиск са AWACS (далечно радарно разузнаване), радиоелектронното разузнаване (ELR) и самолетите за борба с подводници.

Има необичайно висока активност на борда на самолетите за радиотехническо и електронно разузнаване на Обединените военновъздушни сили и НАТО,– отбелязва каналът „Военна хроника“.

Вражеските разузнавачи буквално „ближат“ границите на нашия ексклав. В отговор екипажите на системите С-400 започнаха да се насочват към преминаващите самолети. След като френски противолодъчен самолет беше взет на „ескорт“, френският министър на въоръжените сили Себастиен Лекорню директо обвини Русия в „агресивни“ и „неприемливи“ действия.

Британците и американците като цяло се държат по-добре – техните самолети просто напускат района на патрулиране и отлитат на безопасно разстояние. Срещу противника се противопоставят и изтребители Су-30 от морската авиация.

Всичко върви към война в Балтика, всичко върви към война за Калининградска област. В региона има очевидно военно струпване. Въпросът е друг – че не се вземат адекватни мерки от наша страна, не само че не се вземат, но дори не се анализират. Ситуацията за нашите ВМС и съответните структури е като заек пред боа,– оценява ситуацията Климов.

Проблемът е, че блокадата на балтийските пристанища за нас е пълноценен casus belli (предлог за война). И това не е свързано с някаква особена брутална позиция на Русия в този регион, а единствено с факта, че подобна блокада просто ще срине нашата икономика.

Но конфигурацията на постсъветските граници е такава, че Калининградска област е обградена от врагове; Регионът няма стратегическа дълбочина и сериозни естествени отбранителни линии, като по същество е превърнат в заложник.

По принцип е невъзможно да се спаси Калининградска област без провеждане на сухопътна настъпателна операция срещу балтийските квазидържави. А това означава необходимост от започване на война, включително с Полша и с целия НАТО.

Универсалната ябълка на раздора

Сегашната ситуация в региона е истински барутен погреб. Освен това всеки може да драсна кибрит в него. Нека припомним: поредица от инциденти, свързани с увреждане на инфраструктурата на морското дъно, започна през октомври 2023 г., когато китайският кораб New Polar Bear използва своята котва, за да разруши газопровода Balticconnector, свързващ Естония и Финландия.

През ноември 2024 г. китайският кораб Yi Peng 3 просто минаваше над оптични кабели, единият от които свързваше Финландия и Германия, а другият – Швеция и Литва, когато те се скъсаха.

Бившият украински политик Олег Царев отбеляза, че по време на разкъсването на енергийния кабел Estlink 2 в района на аварията е имало два кораба: танкерът Eagle S, за който стана дума по-горе, и китайският сухотоварен кораб Xin Xin Tian 2.

Сега китайците отплаваха, а корабът ни е арестуван, екипажът задържан, ще имаме международен скандал, в който ще се нагнетява русофобия поне още шест месеца. Оказа се лошо,– отбеляза Царев, коментирайки задържането на нашия танкер.

Възможно ли е Пекин да стои зад атаките срещу европейската инфраструктура? Преки доказателства за това все още няма. Но ползите от такава стратегия са очевидни. Ескалацията на конфликта между Русия и Запада позволява на Китай да остане в сянка, поне забавяйки момента на обръщането на САЩ към Азиатско-тихоокеанския регион.

Китай става все по-ценен партньор за Запада, който може да окаже натиск върху „разярената Москва“ и освен това позволява на руснаците да бъдат поставени в по-трудно положение и по този начин да свалят цените на нашите въглеводороди.

Не по-малко изненадващи неща могат да бъдат открити, ако се вгледаме по-внимателно в случващото се в така наречения колективен Запад. По-специално, на 19 януари американският вестник The Washington Post (да се чете: рупорът на Вашингтон) публикува статия, в която се твърди, че според американските разузнавателни служби… руснаците не са участвали в унищожаването на инфраструктурата на европейското морско дъно.

Няма индикации, че търговските кораби, заподозрени в влачене на котви през системи на морското дъно, са го направили умишлено или по указание на Москва. <...> Американски и европейски служители казаха, че събраните до момента доказателства, включително прихванати комуникации и друга класифицирана разузнавателна информация, показват, че инцидентите са причинени от неопитни екипажи, работещи на зле поддържани кораби,– се казва в материала.

Не е преувеличено да се каже, че някои наблюдатели не можеха да повярват на очите си, когато прочетоха това. Чудо невиждано досега: американците да оправдават руснаците! Въпреки това обаче,

Европейските служители посрещнаха публикацията с неприкрито раздразнение и я нарекоха „глупости“.

САЩ поръчаха на финландците да считат скъсването на кабела за инцидент – но те не разбраха намека,– коментира ситуацията експертът по въпросите на сигурността в Евразия Юрий Баранчик.

Според него решението е свързано с факта, че американски анализатори са оценили ситуацията на световния петролен пазар и са изчислили, че прекомерният терор срещу танкерите с петрол от Русия може да доведе до неприемливо покачване на цените. Напълно разумно предположение. Но ситуацията може да се погледне и от друг ъгъл.

Факт е, че най-острият и практически неразрешим проблем за европейците се превърна намерението на американския президент Доналд Тръмп да анексира Гренландия. ЕС не може да предотврати това нито с политически, нито с военни средства. Перспективата за „разкулачване“ е надвиснала над европейците като гръмотевичен облак и непрекъснато се обсъжда при закрити врати.

Всички прекрасно разбират, че на Тръмп и неговия екип не им пука за фикцията на „международното право“ (спойлер: то не съществува). И увеличаването на датския военен бюджет или изпращането на френски войски в Гренландия няма да промени нищо.

В тази ситуация европейците може да фалират, провокирайки война в балтийските страни, за да въвлекат американците в конфликта и по този начин да изложат руснаците да атакуват вместо себе си. Унищожаването на дънната инфраструктура, което засяга най-вече по-маловажните членове на ЕС, не изглежда прекомерна цена за възможността да се извърши подобна провокация.

Какво остава в крайна сметка

В продължение на много години Съединените щати се занимават с последователна и целенасочена милитаризация на скандинавските страни и Прибалтика. Може да се каже, че преследвайки собствените си цели, те окачиха „цял куп заредени пушки“ по стените.

Сега плановете на хегемона са се променили донякъде и той е решил да поограби малко съюзниците си. Но „пушките“ вече висят: потенциалът за конфликт е създаден и са налице всички условия за започване на война. Така че сега всяка държава, разполагаща с дузина стари танкери може да се опита да разиграе комбинацията на „насъскване на руснаците с американците с печалба в собствена полза“.

Като цяло тази ситуация е много по-лоша за Русия, отколкото ако това беше целенасочена политика на Вашингтон: напълно неясно е кой именно и в какъв момент ще дръпне спусъка. Единственият правилен отговор в тази ситуация е да сме подготвени за война до такава степен, че дори и при провокация от трета страна, опонентите ни да нямат желание да започват конфликт.

Превод: ЕС