Последният стар болшевик

На днешния 21 октомври, но в 1978 в Москва почина Анастас Микоян. Помня траурните колони на тукашните вестници и речите, които произнесоха отговорните другари.
Микоян е от старите болшевики и от най-близките съратници на Сталин. Само Микоян и Орджоникидзе имали право да се обръщат към Сталин с революционното му прозвище Коба. Опасна близост, както се убедил Орджоникидзе.
В началото на февруари 1935 служители на НКВД изненадващо претърсват апартамента на Орджоникидзе. Разярен той звъни на Сталин и иска обяснение. Отговорът на Сталин: “Но защо се ядосваш. Те могат да дойдат и да претърсят по всяко време и моя апартамент”. По-късно същият ден Орджоникидзе се оплаква на Микоян: “Не мога да разбера защо Сталин ми няма доверие, аз съм му изцяло верен. Виновен за всичко е Берия”.
Не е известен отговорът на Микоян, но сутринта на 18 февруари Орджоникидзе е намерен мъртъв в стаята си.
Горните цитати са от много малкото документи, запазени от архивата на Сталин след смъртта му. Берия, Маленков и Хрушчов старателно унищожават купища документи от архивата на Сталин /без дори да ги четат/ от апартамента му в Кремъл и от вилатата му в Кунцево. Сталин събирал компромати за най-близките си съратници, за да ги държи в подчинение и най-вероятно това е причината тримата да изгорят документите.
Според съветските историци Микоян има големи заслуги за съветската хранително-вкусова промишленост и той е създател на търговската реклама. Може и така да е, но именно Микоян заедно с цялото ръководство е подписвал безкрайните списъци на НКВД за екзекуции. Сталин изрично е настоявал всички заповеди за екзекуции да бъдат подписвани от цялото ръководство, за да бъде разпределена отговорността. Но естествено всички знаели кой има решаващата дума.
Микоян участва активно в определянето на квотите за зърното и в политиката на Гладомора, като в резултат загиват милиони хора от глад.

След Сталин, Микоян става от най-близките съратници на Хрушчов. В частен кръг той се разкайва за участието си в сталинистките престъпления и вероятно, за да ги изкупи действа активно за освобождаването и реабилитирането на милиони хора от Гулаг.
Като зам.премиер Микоян е пратеникът на Кремъл в Куба веднага след революцията. Той пристига там през февруари в 1960 и това е знак, че Москва няма да изпусне комунистическия режим и ще го използва докрай, защото е на две крачки от САЩ. Микоян остава около 10 дни и е развеждан из острова лично от Кастро и Гевара. Наградата: Микоян и Гевара, тогава шеф на Централната банка на Куба, което е от най-големите шеги в новата история, подписват договор за покупка на кубинска захар от СССР, на революционерите е отпуснат заем от 100 млн долара, за да започнат социалистическото строителство. Не е известно дали заемът е върнат.
При Карибската криза, на 26 октомври 1962 Кастро изпраща тайно писмо на Хрушчов и иска от него да нападне САЩ с атомни бомби, ако американците нападнат Куба. Ужасеният Хрушчов категорично отказва писмено на 30 октомври. Междувременно Хрушчов се съгласява с искането на Кенеди да изтегли съветските атомни установки, но без дума да каже на Кастро.

В началото на ноември 1962 Микоян отново пристига в Куба, за да успокои Кастро и Гевара и да ги увери в съветската подкрепа против империалистическия враг само на 166 км.
Дейността на Микоян несъмнено е успех и той е посрещнат тържествено в Москва след около месец на тежки преговори с кубинците.
Един от синовете на Микоян, Сергей придружава баща си и му помага в трудните преговори. По-късно Сергей Микоян става специалист по Латинска Америка и пише известна книга за Карибската криза.
Анастас Микоян успя да оцелее в страшните сталинистки чистки и успя да доживее спокойно дните си до брежневските времена.
Дали сега почива в мир, или не, никой не знае, освен Един.

Автор: Ognian Daskarev (Фейсбук)