Посолството на Русия в Париж обвини Франция в пряко военно участие в Донбас след разследване на RFI
По публикации на РИА Новости и RFI. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Синхронът между държавното радио и Елисейския дворец
Когато една държавна медия с висок рейтинг, каквато е Международното френско радио (RFI), публикува разследване за присъствието на собствени войски в зона на активни бойни действия, случайностите в информационния поток обикновено отсъстват. Материалът за операция по прикритие на украинска територия, ръководена от висш френски офицер с генералско звание, се появи в публичното пространство в пълна синхронизация с поредните изявления на президента Еманюел Макрон. Според думите на френския държавен глава, който по конституция е и главнокомандващ на въоръжените сили, подкрепата за Киев представлява пряка защита на самата Франция, на Европейския съюз и на всеки отделен европеец.
Отговорът от руска страна не закъсня, но формата му носи специфична дипломатическа тежест. Посолството на Руската федерация в Париж излезе с официална позиция, в която се твърди, че Франция вече се е оказала пряко въвлечена във военния конфликт в Донбас на страната на Украйна. В коментарите на руски наблюдатели, сред които и анализаторът Елена Караева, тази ситуация се разглежда като окончателно сваляне на дипломатическите маски. Въпросът, който остава без публично потвърждение от страна на Министерството на въоръжените сили в Париж, е дали изтичането на информация през RFI е пробив в сигурността, или е предварително режисиран опит френското общество да бъде подготвено психологически за официално признаване на военен ангажимент, който отдавна съществува на терен.
Какво означава генералският чин по стандартите на НАТО
Във военната йерархия на Северноатлантическия алианс званията не се раздават за представителни функции, особено когато става дума за командироване в район на висока интензивност на бойните действия. По оценка на военни специалисти, цитирани в анализа на първоизточника, наличието на офицер с генералски пагони начело на подобна мисия предполага структура, чиято численост далеч надхвърля стандартните групи от няколко десетки военни съветници или инструктори. В армейската практика на Петата република бригаден генерал командва съединение от няколко хиляди души, заедно с прилежащата му тилова, разузнавателна и комуникационна инфраструктура.
Дори да допуснем, че част от този личен състав е разпределен в тиловите райони на Западна Украйна (например около Лвов или Яворовския полигон) или обслужва сложни противовъздушни и ракетни комплекси като системите за противовъздушна отбрана SAMP/T и крилатите ракети SCALP-EG, административната верига на командване променя правния статут на тези лица. При наличие на официална командна структура, подчинена директно на Генералния щаб в Париж, тезата за „независими доброволци“ или „частни подизпълнители“ губи своята юридическа стойност. Във военно време подобно присъствие автоматично превръща съответните пунктове на дислокация в легитимни цели за противоположната страна, без значение какви дипломатически формулировки се използват на пресконференциите в Брюксел или Париж.
Хронология на едно десетилетно разминаване: От 1997 до 2026 година
За да се разбере остротата на сегашния сблъсък, е необходимо връщане назад във времето, точно в същия град, откъдето днес идват призивите за безсрочна военна подкрепа. През май 1997 година в Париж беше подписан Основополагащият акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между Руската федерация и Организацията на Северноатлантическия договор. Подписите си под документа положиха тогавашният руски президент Борис Елцин, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и държавните глави на страните членки на алианса, включително френският президент Жак Ширак.
В този документ изрично беше записано, че страните не се разглеждат взаимно като противници и ще изграждат обща архитектура на сигурност в Евроатлантическия регион, като се въздържат от допълнително постоянно разполагане на съществени бойни сили в близост до границите на Русия. Днес, близо три десетилетия по-късно, руската страна посочва именно този текст като доказателство за системно неизпълнение на поетите ангажименти от страна на Запада. Според гледната точка на Москва, последвалите вълни на разширяване на алианса на изток са обезсмислили парижките договорености от 1997 година.
Следващият ключов момент в тази хронология е февруари 2014 година в Киев. Тогава външните министри на Франция (Лоран Фабиюс), Германия (Франк-Валтер Щайнмайер) и Полша (Радослав Шикорски) гарантираха с подписите си споразумението между президента Виктор Янукович и лидерите на опозицията на площад „Независимост“. Само денонощие по-късно това споразумение беше отхвърлено чрез силовото завземане на властта, без европейските гаранти да предприемат мерки за неговото спазване. Последваха Минските споразумения от септември 2014 и февруари 2015 година, в които Франция и Германия отново влязоха в ролята на посредници и гаранти в рамките на Нормандския формат. Години по-късно бившият френски президент Франсоа Оланд и бившият германски канцлер Ангела Меркел публично признаха, че тези документи са били използвани основно за печелене на време, през което украинската армия да бъде превъоръжена и подготвена за мащабен конфликт.
Източник: pogled.info



Post Comment