ППДБ са дъното! Защитават доказания убиец и изврстеняк Калушев и сектата му
Новата пресконференция на прокуратурата и МВР по случая „Петрохан–Околчица“ не сложи край на въпросите около една от най-мрачните истории от последните месеци. Напротив. Тя отвори нов фронт, този път не само около криминалното разследване, а около реакциите на медии, близки, политически среди и обществото.
Разследващите обявиха, че събраните доказателства не сочат външна намеса при смъртта на шестимата. За тримата, намерени в кемпер под връх Околчица, официално представената версия е две убийства, последвани от самоубийство. Сред загиналите е и 15-годишно момче.
Близки на Ивайло Калушев и Николай Златков публично оспориха представеното от разследващите и заявиха след пресконференцията, че според тях казаното не отговаря на истината. Самата прокуратура подчертава, че разследването не е приключило и версията може да бъде променена при появата на нови доказателства.
И точно тук започва другият спор.
Защото около „Петрохан–Околчица“ вече не се води само разговор за балистика, експертизи, телефони, финансови потоци и последните часове от живота на шестима души. Води се битка кой има право да определя кое е морално, кое е допустимо и на кого обществото трябва да вярва.
В остър коментар след пресконференцията се поставя именно този въпрос: защо политическата и медийната принадлежност толкова лесно променя отношението ни към едни и същи факти?
Според автора проблемът не е дори в това, че част от журналистите застават на една или друга страна. Медиите имат право да задават въпроси, близките имат право да не вярват на разследващите, а прокуратурата има задължението да доказва твърденията си.
Истинският проблем започва тогава, когато моралният критерий се сменя според това кой стои от другата страна.
Когато обвинението е срещу политически противник, обществото често произнася присъдата още преди съда. Когато тежките твърдения засягат човек или организация, възприемани като част от „нашия“ лагер, внезапно се появяват безкрайни уточнения, условности и призиви да не се правят заключения.
Точно този двоен стандарт предизвиква най-силното възмущение.
Особено когато в публичното пространство се обсъждат твърдения за сексуални посегателства и отношения с непълнолетни. При подобни обвинения политическите симпатии би трябвало да останат на заден план. Същевременно конкретната наказателна отговорност и твърденията за държавна протекция трябва да бъдат доказани, а не приемани за установен факт само защото едната или другата страна ги повтаря.
Вместо това случаят постепенно се превърна в поредната политическа окопна война.
От едната страна са хората, които приемат официално представяната картина като доказателство за дълбоко морално разложение и настояват да бъде проверено дали някой е осигурявал институционален чадър. От другата са близки, журналисти и коментатори, които оспорват заключенията на разследващите и настояват, че историята е различна.
А между тях остава най-важното: истината.
Тя не може да бъде нито „жълтопаветна“, нито „антижълтопаветна“. Не може да принадлежи на управляващи, опозиция, прокуратура, телевизия или армия от профили в социалните мрежи.
Ако има извършени престъпления срещу деца, те трябва да бъдат доказани и виновните да носят отговорност. Ако е имало институционална протекция, трябва да стане ясно кой я е осигурявал и защо. Ако обвиненията са неверни или преувеличени, това също трябва да бъде установено.
Но едно общество има сериозен проблем, когато първият му въпрос вече не е „Какво се е случило?“, а „От нашите ли е?“.
Защото от този момент нататък моралът престава да бъде морал. Превръща се в партийна униформа.
И може би най-силното изречение от коментара е най-краткото:
„Ами… отвратително е.“
Не защото някой журналист е задал неудобен въпрос. Не защото близките отказват да приемат версията на прокуратурата. А защото трагедия, в която има шестима мъртви и непълнолетно момче, отново рискува да бъде превърната в поредната битка между „нашите“ и „вашите“.
Източник: БНР / МВР
Post Comment