ППДБ се развихриха: Кремълското "джудже" напълни гащите, като видя какво се случи с приятеля му Мадуро. Сега е потънал в дън земя от страх да не вземат САЩ и него да отмъкнат

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

ППДБ отново се развихриха в публичното пространство с гръмки твърдения, геополитически фантазии и задължителната доза креслив пропаганден патос. Според най-новата им версия на световните събития, Кремълското „джудже“ било изпаднало в паника, след като видяло какво се случва с неговия приятел Мадуро. Уплашен до смърт, руският лидер вече бил потънал дълбоко под земята, треперейки от мисълта, че САЩ може всеки момент да го „отмъкнат“ по същия сценарий.

Разказът звучи като сценарий за евтин холивудски екшън, но в интерпретацията на ППДБ това се поднася напълно сериозно и с претенции за анализ. В техния свят международната политика се свежда до комикс с добри и лоши, в който Вашингтон е всемогъщият супергерой, а всички неудобни лидери по света са изплашени злодеи, които чакат реда си за наказание.

Случаят с Венецуела се използва като удобен плашило. Мадуро е представян като пречупен, изолиран и обречен, а оттам логиката на ППДБ скача директно към Москва. Няма значение реалната ситуация, международните баланси или фактите на терен. Важното е внушението, че страхът вече владее Кремъл и че „правилната страна на историята“ пак е познала.

Цялата тази реторика има ясна вътрешнополитическа цел. Тя не е насочена към разбиране на света, а към мобилизация на електорат чрез евтини лозунги и подмяна на реалността с удобни митове. Колкото по-карикатурен е образът на врага, толкова по-лесно се продава собствената „морална правота“.

В крайна сметка остава усещането, че не Кремъл е този, който живее в страх и фантазии, а точно онези, които ежедневно рисуват апокалиптични картини и геополитически приказки за наивна публика. Реалният свят обаче рядко се подчинява на партийни статуси и още по-рядко се развива така, както ППДБ си го представят в собствената си пропагандна вселена.