Представяте ли си някой от кметовете на Пловдив, Стара Загора или Бургас да са финансирали НПО, присвоило държавна територия, декларирало нулеви проходи, станало основа на най-тежките и обществено опасни престъпления?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В една нормална държава подобен сценарий би довел до мигновени оставки, разследвания и политическа буря. Представете си само – кмет на Пловдив, Стара Загора или Бургас да се окаже финансирал неправителствена организация, която впоследствие е присвоила държавна територия, декларирала е нулеви приходи, а около дейността ѝ са възникнали съмнения за престъпления от най-тежък характер – убийство, педофилия, трафик на хора, палежи.

Това не е сюжет от криминален сериал. Това е хипотеза, която поставя болезнен въпрос: къде свършва „гражданската активност“ и къде започва безконтролното раздаване на публични средства?

Нека си представим реакцията. Общинските съвети в Пловдив биха свикали извънредна сесия. В Стара Загора опозицията би поискала незабавна проверка от прокуратурата. В Бургас медиите биха поставили въпроса за политическата отговорност още на следващия ден. Обществото няма да приеме обяснения от типа „не знаехме“, „доверихме се на партньори“ или „това е независима организация“.

Когато става дума за държавна или общинска територия, за бюджетни средства и за НПО, които формално отчитат нулева дейност, но реално се оказват в центъра на криминални скандали, въпросът вече не е административен. Той е морален и наказателноправен.

Финансирането на неправителствени организации не е престъпление. Напротив – гражданският сектор е важен за всяка демокрация. Проблемът възниква, когато липсва контрол. Когато няма реална проверка как се използват средствата. Когато отчетите са формални, а зад тях може да стои нещо далеч по-мрачно.

Тежките престъпления по Наказателния кодекс не възникват във вакуум. Те често се случват там, където има безконтролност, зависимости и усещане за безнаказаност. Ако една НПО е получила достъп до държавна собственост, не отчита приходи, а в същото време около нея се натрупват данни за престъпна дейност, отговорността не може да бъде само на „изпълнителите“.

Тя стига до институциите, които са дали ресурс, легитимност и защита.

И тук въпросът вече не е дали „може да си представим“ подобен случай. Въпросът е дали обществото е готово да изисква пълна прозрачност – независимо кой стои зад съответната власт.

Защото ако подобен сценарий е немислим за един град, той трябва да бъде немислим навсякъде. В противен случай не говорим за грешка. Говорим за системен проблем.

А системните проблеми не се решават с оправдания. Решават се с разследвания, ясни отговори и реална отговорност.