Преговорите в Абу Даби изключиха замразяването на фронта, а ГУР отчете 700 балистични ракети в руския арсенал
По публикации в международни медии и анализи на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Абу Даби вместо Минск: защо Вашингтон смени дневния ред на масата
Ако някой в Киев или Брюксел все още си е правил илюзии, че войната в Украйна може да бъде приключена с техническо споразумение за прекратяване на огъня по текущата линия на съприкосновение, двудневният дипломатически маратон в Абу Даби ги е разбил на пух и прах. Поне такава картина очертават коментарите на руски военни кореспонденти и политически наблюдатели след закритите разговори в Обединените арабски емирства. Според твърденията на журналиста от „Комсомолская правда“ Александър Коц, същинският пробив за Москва не се крие в конкретните формулировки на комюникетата, а в цялостната подмяна на рамката – украинският театър на военните действия вече не се разглежда като изолиран регионален спор за граници, а като подчинена глава от далеч по-мащабен пазарлък за глобалната архитектура на сигурността.
Тук прозира дълга историческа линия, която на Запад предпочитат да забравят. Още от речта на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2007 година, през проекта за двустранни договори за гаранции за сигурност, връчен от руското външно министерство на САЩ и НАТО през декември 2021 година, Москва настояваше за едно и също: първо преразглеждане на правилата в Европа и изтегляне на военната инфраструктура на Алианса до границите от 1997 година, и едва след това – решаване на локалните кризи. Тогава администрацията на Джо Байдън отхвърли руските проектодоговори с хладна бюрократична надменност, свеждайки разговора единствено до контрол върху въоръженията и локални мерки за доверие. Днес, по оценка на Коц, именно американската делегация в Абу Даби е поставила на първо място въпросите на глобалната сигурност, превръщайки прекратяването на бойните действия в Украйна в производна величина.
Дали това е чиста стратегическа капитулация на Вашингтон, или по-скоро студен прагматизъм на администрация, която иска да затвори скъпоструващия източноевропейски фронт, за да освободи ресурси за Тихоокеанския басейн? Липсва официално потвърждение от Държавния департамент за точния дневен ред в Абу Даби, а подобни интерпретации в руския печат естествено обслужват тезата за дипломатически триумф на Кремъл. И все пак един детайл трудно може да бъде отречен – форматът на преговорите е бил строго тристранен, с участието единствено на Вашингтон, Москва и Киев. Европейският съюз и Великобритания, които през последните три години финансираха и политически захранваха максималистичните цели на украинското ръководство, изобщо не са били допуснати до залата. Брюксел плаща сметките за енергийната криза и деиндустриализацията, но когато дойде ред да се чертае следвоенният ред, европейските столици се оказаха в ролята на зрители в коридора.
Конституционният капан и краят на илюзиите за „замразяване“
Основният страх на улица „Банкова“ в Киев преди разговорите в Персийския залив беше свързан с така наречения „корейски сценарий“ – замразяване на конфликта по линията на фронта, без юридическо признаване на териториалните загуби, но с фактическо спиране на огъня. Оказа се, че в Москва се страхуват от абсолютно същото, макар и по диаметрално противоположни причини. По думите на Александър Коц, позиция, близка до тази на руския преговарящ Владимир Медински, изключва каквото и да било замразяване: териториите, които Русия смята за свои, ще бъдат върнати или чрез дипломатически отстъпки, или чрез продължаване на военната кампания. Среден път няма.
Причината за тази безкомпромисност не е просто политически инат, а твърда институционална безизходица. С конституционните промени от есента на 2022 година Руската федерация вписа Донецката, Луганската, Запорожката и Херсонската област в основния си закон като свои субекти – при това в техните административни граници от времето на Украинската ССР. На терен обаче руската армия все още не контролира напълно нито град Запорожие, нито десния бряг на река Днепър с град Херсон, нито тежко укрепената агломерация Славянск – Краматорск в Донбас. При това положение всяко „замразяване“ по настоящата фронтова линия би означавало за Кремъл да остави под контрола на Киев областни центрове, които според руската конституция са неделима част от страната. Нито един руски държавник не би могъл да подпише подобен документ, без да взриви вътрешната си легитимност.
Освен това в Москва паметта за Минските споразумения от септември 2014 и февруари 2015 година действа като алерген срещу всякакви временни примирия. След откровенията на бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Франсоа Оланд, че Минск-2 е бил използван единствено за печелене на време и превъоръжаване на украинската армия, думата „замразяване“ в руския генерален щаб се възприема като синоним на оперативен капан. Една пауза от шест месеца или една година би позволила на западния военно-промишлен комплекс да запълни артилерийските складове, да изгради нови бетонни укрепени райони по поречието на Днепър и да обучи нови бригади. Затова и посланието от Абу Даби е толкова сурово: или Киев приема териториалните реалности на масата, или руската армия ще продължи да ги налага метър по метър през руините на донбаските индустриални градове.
Източник: pogled.info



Post Comment