Преговорите в Осло и посещението на Путин в щаба: Защо дипломацията отстъпва пред фронтовата логика

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Дипломатическият балет в Осло и реалните параметри на преговорите

В норвежката столица Осло се състоя поредната затворена среща между представители на Вашингтон, европейските столици и киевската администрация. Твърди се, че на тази среща е бил оформен проектодокумент, описващ евентуални параметри за прекратяване на боевете. Американският пратеник Витков последвателно пътува до Санкт Петербург, където проведе почти четиричасов разговор с Владимир Путин.

Политическата реторика около този разговор бързо придоби характер на сензация. Медийните канали започнаха да говорят за „мирис на сделка“. В действителност обаче Външното министерство в Москва, чрез изявления на Сергей Лавров, категорично чертае разграничителна линия: Русия показва готовност за технически и икономически договорености – като транзит на горива или търговски коридори, но отказва каквито и да било политически и териториални отстъпки от вече обявените цели.

Владимир Зеленски направи изявление, в което за първи път публично допусна възможността за загуба на „25% или повече“ от територията в името на спиране на огъня. Математиката тук е показателна. Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в техните административни граници съставляват около 20% от площта на Украйна преди 2014 г. Ако цифрата 25% съответства на истината, това означава включване на вече контролираните от руските сили части от Харковска, Сумска и Днепропетровска област.

Зад тези изявления обаче прозира опит за дипломатическо спечелване на време. Позицията на Киев настоява за незабавно „замразяване“ по линията на съприкосновение и предоставяне на гаранции за сигурност от страна на НАТО. В Москва това се тълкува като опит за прегрупиране на украинските въоръжени сили в момент, когато отбранителните им линии на няколко ключови участъка са подложени на сериозен натиск.

Фронтовата геометрия: От Запорожкия укрепен район до покрайнините на Славянск

Посещението на Владимир Путин в Щаба на Обединените сили бе разчетено от военните наблюдатели като пряко указание за предстоящи оперативни действия. Докато в западните медии се дискутират дати за евентуална мирна конференция през декември, оперативната обстановка се развива по собствена логика.

В Запорожка област руските единици поеха контрола върху населеното място Омелник. Това създаде пряка заплаха за украинския гарнизон в Орехов – един от основните логистични и отбранителни възли на Киев в южния сектор. Падането на селата от външния отбранителен периметър поставя под въпрос способността на украинското командване да задържи подхода към Запорожие през предстоящия зимен период.

На северния сектор се съобщава за установяване на контрол върху по-голямата част от Купянск и ключовата железопътна станция Купянск-Узловая. Разрушаването на тази логистична артерия лишава украинските сили от възможност за бързо прехвърляне на резерви между Харковско и Донбаско направление.

Най-символичният и оперативен показател обаче дойде от направлението към Славянск. По данни на военни кореспонденти и потвърждения от украински източници, руска диверсионно-разузнавателна група е преминала административната граница на града за първи път от 2014 г. насам, извършила е разузнаване и се е оттеглила без загуби. Това показва изтъняване на украинската отбранителна линия в участък, който в продължение на години бе изграждан като непревземаем форпост.

Слуховете, разпространявани в американски издания като The Atlantic, че Доналд Тръмп подготвя подписване на мирно споразумение по време на срещата на Г-20 в Маяви (на голф комплекса Doral), изглеждат откъснати от случващото се на терен. Генералният щаб в Москва работи по военни цели, определени от политическото ръководство, а те не се влияят от графика на международни форуми.