Премиерският стол на Росен Желязков – отплата за концесията на летище София?!
Дрон нахлу необезпокояван над пистата за излитане и кацане на летище София. Трафикът бе поставен в риск, а се оказа, че аеропортът ни няма никакви анти-дрон системи.
Има ли учудени?
Това е пореден печален епизод от сагата с престъпно похарченото от властта софийско летище, отдадено на концесия на „Соф кънект“ за 35 години.
Повтарям – на чуждата „Соф кънект“, а не на националния превозвач „България еър“, както повелява добрата практика в повечето бели държави.
Сега по терминалите са развети рекламни билбордове и байраци на „Търкиш еърлайнс“ – чудиш се къде си попаднал, откъде и закъде летиш, губиш представа за време и място…
Дали някой би могъл да ми изпрати снимка на българско знаме някъде из летището?!
Това, разбира се, е бял кахър. Проблемът е, че когато казваме „чужд“ концесионер, трябва да имаме едно наум.
Чужд, чужд, колко да е чужд, когато отзад наднича сянката на олигарха Кирил Домусчиев в съдружие с едни традиционно ангажирани в подобни сделки момчета?! Под „ангажирани“ имам предвид „комисионерстващи“.
Служебният министър на транспорта Христо Алексиев обявява официално през 2021 г., че Домусчиев държи 20% от концесията. Потвърждават и от партия „Да, България“.
Христо Алексиев казва и друго – „договорът НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВА“.
Е, това може да го види с очите си всеки пътник. Близо пет години след старта на концесията ситуацията на аеропорта е повече от мизерна, но цените са космически, като за космодрум. Инвестиции ОЧЕВАДНО не се правят – нито в интериор или екстериор, нито в подобрение на услугите.
На софийското летище се продава вероятно най-скъпата минерална вода в света и може да ползваш със сигурност най-мръсните тоалетни. Единственият „ъпгрейд“ е някаква странна „зона за прегръдки“ пред входовете и изходите на Терминал 2, в която ти чарджат колата, ако се забавиш повече от десетина минути. Тоест, рекетът, брандиран романтично, продължава по всички направления.
Концесионерът „Соф Кънект“ дължи концесионни такси в размер на над 79 млн. евро (над 154.8 млн. лв.) само за първите три години от 35-годишната концесия, обявява преди няколко месеца служебният транспортен министър Георги Гвоздейков. Сумите обаче ще бъдат плащани на две равни вноски едва в периода 2046 – 2048 година?!
Тоест, след 20 години, тъй като малко след старта на концесията отиващото си правителство на Бойко Борисов през пролетта на 2021 г. гласува 10-годишно отлагане на концесионните такси заради пандемията и намаления пътникопоток. Тогава транспортен министър е…сегашният премиер Росен Желязков, който е на мнение, че изменението няма да ощети държавата, въпреки че става дума за стотици милиони и потенциалните лихви от тях.
Служебният Гвоздейков си позволява еретичната мисъл, че решението за отлагане на вноските може да бъде преразгледано – пътникопотокът вече е завишен двойно, а държавата търпи загуби. Нищо подобно не се случва, Гвоздейков е махнат – момчетата с интереси от концесията са всевластни, те са истинските кукловоди на сегашното българско правителстно, доминирано от ГЕРБ.
И тук стигаме до одиозната фигура на марионетния министър-председател Росен Желязков.
Наскоро попитах приятел, висш активист в ГЕРБ – „Защо избраха точно Росен Желязков, с какво им е по-важен, имат под ръка толкова послушковци?“
„Ооо, забравяш кой даде концесията на летището на Домусчиев. Оттогава Влади го заобича. Някои услуги ще се отплащат вечно!“
И тогава се замислих – да, бе, мама му стара, верно само това може да бъде причината. Сламеният човек, като транспортен министър, първо е прецакал „България еър“ за сметка на „чужденците“, а после е отложил плащането на вноските едва за последното десетилетие на концесията!
Не мога да го докажа, разбира се, само че съмненията и лошият вкус остават. Пък и като знам с какви хора си имаме работа, едва ли трябват много доказателства – то е въпрос на манталитет.
Сумарно, от едната страна имаме скрит български собственик, ползващ марката и прикритието на международна компания. От другата страна имаме серия от политически решения на правителството на Бойко Борисов, облагодетелстващи този скрит собственик и ощетяващи бюджета.
От трета страна имаме притиснат до стената национален авиопревозвач, който в резултат на неспечелената концесия намалява драстично полетите си, а от това печелят лоукостърите „Райън еър“ и „Уиз“ (които общо-взето единствени оперират на летище София).
От четвърта страна имаме кариерно издигнал се в резултат на евентуалната далавера транспортен министър – Росен Желязков вече е премиер на България.
От пета страна имаме отказ на кабинета „Желязков“ да върне концесионните такси в разумни времеви граници, което би облагодетелствало данъкоплатците.
От шеста страна иде реч не за обикновено провинциално предприятие, а за стратегически обект на националната сигурност.
Как се нарича всичко това? Корупция? Мафиотска подялба на българската икономика? Дали не е огледално на сделките за БТВ и Нова телевизия?
Въпросите са риторични. Така че не се чудете защо неидентифицирани дронове хвърчат на воля над летището ни – там всичко е такова, пълно с неизвестност и опасности.
Post Comment