През изминалата нощ в 03:00 часа сутринта преместихме стрелките на часовниците си с един час напред. Така преминаваме  към лятното часово време. У нас то е въведена на 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов, който почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.

Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”

Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.