През 1988 година „Юрая Хийп“ е първата рокгрупа, която прави турне в НРБ

Световноизвестната хардрок банда е първата, гостувала в България по време на комунистическия режим. Това става през август 1988, когато „Юрая Хийп“ изнасят около 25 концерта в най-големите български градове. Помолихме ви да разкажете спомените си от първото идване на групата в България. Ето ги и тях:

Да отраснеш в Каварна по времето на златните години, като провъзгласена за морска рок столица, беше невероятно. Точно тези концерти и гостуващите изпълнители оставиха трайна следа в музикалните ми вкусове включително и Uriah Heep. Превърна се в традиция и за мен да посрещaм магичното юлско утро на Камен бряг с вечните хитове на групата. Спомням си през 2008, когато заедно с John Lawton беше пристигнал и Ken Hensley. Едва 13 годишен тогава, почувствах как настръхвам при звука на песента July morning, която си остава сантиментална за мен и до днес.Ken свиреше на любимия си hammond орган, който прави музиката на Heep толкова специфична и уникална. Въпреки честите визити на Lawton, винги се радвах, защото усещах духа на 70-те.На Нова година през 2011 свиреше на площада в Каварна и Mick Box заедно с Lawton и Сигнал. Страхотен китарист. Направи ми впечатление, как на солата си все едно омагьосваще струните с едната си ръка, а с другата продължаваше да свири на чернaта си сигначър Carparelli китара. След концерта Мик ми подари перце, което пазя и е скъп
спомен за мен за срещата ми с този толкова земен човек. Отново много зареждащ концерт, както и този през 2016, този път на цялата банда в Каварна. Изключителни музиканти ,доказали се през годините и повлияли много други групи.

***

Бях на концерта на URIAH HEEP в Сливен на стадион Хаджи Димитър , август 1988година. Спомням си кошмарното влизане в стадиона и огромната блъсканица, тъй като бяха отворили само два входа. След това чакахме близо два часа до началото на концерта. Изобщо организацията беше под всякаква критика, но всички несгоди бяха бързо забравени, когато рок идолите забиха своите легендарни хитове! Като засвириха July morning изпаднах в екстаз, не усетих как сълзите ми се стичат по лицето! Беше нещо нереалистично, рок идолите ми се намираха на двадесет метра от мен, нещо нереалистично, рок идолите ми се намираха на двадесет метра.

Бяхме на археологическа бригада на Яйлата за през лятото на 88-ма. Тръгваме да се прибираме обратно, автобусът ни оставя на гарата в Добрич и там виждам плакат за концерт на Uriah Heep. В Добрич, нали. И си казвам: – Е…и тъпото, що не
беше в София тоя концерт, просто няма как да дойда пак в Добрич след две седмици. Не ми и хрумва, че може да има концерт и в София, примерно. А тогава – никакви телефони, да не говорим за интернет, няма как да разбереш нищо. Прибрах се вкъщи и се оплаквам на нашите – ще има концерт на една любима група (на тях Uriah Heep нищо не им говори),
ама то в Добрич, много ме е яд. И те викат: – А бе, ще има концерт и в София, даже имаш и билет. – И направо откачих! А той приятелят ми Стефчо Лазаров, знаейки, че съм на бригада, дошъл вкъщи и казал – ще има страхотен концерт, да
взема ли билет и за Георги, ще му хареса със сигурност? И взел. За самия концерт си спомням, че си накупувах пирамидки, наслагах ги къде ли не, имах кожена ръкавица без пръсти – все неща, които са ми малко забавни сега. Тениските с
групи бяха много скъпи тогава, поне и за нас, бедните ученици. А Стефчо се беше изтупал с една ризка в лилав цвят и някакви диско надписи отпред – бяха модерни тогава. Изобщо не съобразил, че отива на рок-концерт, а може и майка му
така да го е облякла. И се заговаряме вече на стадиона, в очакване на концерта, с едни по-стари рокери, които седят зад нас. Питат ни какви групи слушаме, ние почваме да изброяваме, после те споделят как слушат Motorhead, Metallica, Judas, Maiden и какво ли не още. И посочват най-тихия от тях: – А тоя тука слуша Pink Floyd, можете ли да си представите! – При споменаването на Pink Floyd цялата група избухва в зверски смях, а момчето, което според приятелите му не знае какво да слуша, навежда виновно глава и продумва: – Ми харесват ми, какво да направя! – И после се заядоха със
Стефчо заради ризката – какви били тия смешни пагончета на раменете, тоя цвят, тия надписи. И почнаха кротко да му късат ризката от двете страни. А той, милия, за да излезе от положение, в един момент им влезе в тона: – Да, бе, супер тъпа е тая риза! – и си я докъса самичък. След малко почна самия концерт и беше сууупер!

Концертът е обявен за 21:00 ч., но масово още към 19:30 ч. пред трите отворени входа на стадиона са се събрали хора. Няма драконовски мерки по проверката и влизането е нормално. От ентусиазъм влизам доста рано, но установявам, че вътре вече има доста хора. Зрителите са настанени само на централната трибуна на стадиона. Половината от крайната пътека е с монтирано ограждение. Предния парапет е границата до която може да има хора. Голяма сцена е построена зад червеникавите, гумени пътеки за атлети, ограждащи полето на стадиона, които са с видими деформации от експлоатиране. Позиционирам се в дясната страна приблизително в средна височина на трибуните.

Вероятно има хора, които помнят унифицираните квадтатни седалки по всички стодиони в България, изработени от бакелит и представляващи квадрат 40 х 40 см. с две дупки и един процеп на тях. Малко преди 21:00 ч. на една такава седалка стояхме прави четирима души, които не се познавахме. Никога не излязоха данни колко човека са посетили събитието, но билети се продаваха, докато се купуват и „кошарата“ бе препълнена. Пред стадиона имаше автомобили с регистрации от цяла България. Зад огражденията на страничната пътека имаше кордон от милиционери през половин метър. Пред трибуните бяха по- на рядко. Стадионната уредба ни предупреди, че за реда на стадиона се следи с видеокамери. На покрива на единствания по онова време блок до стадиона, който още беше строеж, стърчаха двадесетина души. Августовското слънце все ощи хвърляше зарева, когато прожекторите на стадиона го засенчиха.

Съвсем по часовник, групата излезе в уреченото време. Магията на рок-концерта ни заля – една отприщена експресивност, която не можеше да се види на концертите на българските еквиваленти на бандата. Проблемите с озвучаването (за които четох по-късно) не стигаха до възприятието ми – аз долавях достатъчно през телата на хората около себе си. Поне половината от песните дотогава даже не бях чувал и на запис, но очарованието бе достатъчно. Хвърлили мощна енергия, URIAH HEEP гледаха една притисната и обездвижена публика пред себе си. Няколко заловени да прескачат оградата… Покрива на съседния блок беше обезлюден… След една дузина песни, Bernie Shaw слиза от сцената и започва да тича като атлет по розовите (на тази светлина) пътеки за атлети пред публиката. По това време той бе малко по-пълен от сега и това е малко комично, но той иска да окуражи феновете. След едно „кръгче“ събиране на овации дисциплината не се разваля и той сочейки огражденията крещи без микрофон:

– What’s that bull-shit?

Връща се на сцената и концерта продължава, но при следващото разпяване Lee Kerslake дръпва един микрофон и започва да скандира „bull-shit“ с ритъм, докато публиката не започна да му отвръща на всяко „bull“ със „shit“. На другия ден изданията-официози масово писаха, че изхабените URIAH HEEP са накарали малоумната публика на това лишено от естетика събитие да крещят „Лайна!“, без да разбират какво казват!!! Облъчената от светлина сцена и прикованата публика изглежда останаха непонятни за членовете на бандата. Бяха запознати, че „July Morning“ е неофициален празник в България. И ние празнувахме вътре в душите си. Спретнати като за театър, кротки като в опера, сърцата ни крещяха от кеф. Ние също не разбрахме негодуванието на групарите и те слезоха от сцената след едночасово изпълнение. Без стон очакваме какво ще се случи – може би антракт? Стадионната уредба ни приканя да напуснем спокойно пределите на стадиона. И ние бавно се заизнизвахме.

about:blank Без официална информация, само дочухме, че после групата е обиколила окръжни градове из България, където концертите са протекли по-добре. Някои са били организирано посетени от казармени поделения! Последния концерт е бил в Кюстендил, където софийски маниаци казаха, че са се раздали за два часа!

Концертът на URIAH HEEP в София не беше грандиозен. За нас, обаче, бе голям

Rock Thrashler

TOS002/RTH004
11.08.1988 г.
Стадион „Академик“, София