През 80-те години българските ВВС разполагаха с внушителен авиационен арсенал: 550 бойни машини
В разгара на Студената война и в рамките на Варшавския договор, България беше една от най-силно въоръжените страни на Балканите. Днес, когато често се спекулира с темата за националната сигурност и отбранителния капацитет, си струва да си припомним какъв военен потенциал притежаваше страната ни преди 1989 година.
През 80-те години българските Военновъздушни сили разполагаха с внушителен авиационен арсенал:
-
224 броя МиГ-21 – лек и маневрен изтребител, гръбнакът на българската изтребителна авиация;
-
90 броя МиГ-23 – изтребител-прехващач от по-висок клас с променлива геометрия на крилото;
-
4 броя МиГ-25 – свръхзвуков разузнавателен самолет, способен да лети на височина над 20 километра и със скорост над 3 Маха;
-
22 броя МиГ-29 – многоцелеви изтребител от четвърто поколение, въведен в края на 80-те;
-
23 броя Су-22 – ударен самолет с възможности за наземни атаки;
-
31 броя Су-25 – щурмовик, създаден за подкрепа на сухопътните войски.
Общата численост на бойната авиация през първата половина на 80-те години надхвърля 400 самолета, като по-късно достига до 550 машини. Това поставя България сред водещите военновъздушни сили в региона, с боеспособност, сравнима с някои от водещите страни в НАТО.
Но бойната ни мощ не се изчерпваше с авиацията. Страната разполагаше с:
-
Многобройни танкови бригади, въоръжени с хиляди танкове, основно съветско производство – Т-55, Т-62, Т-72;
-
Силни ракетни войски – тактически и оперативно-тактически ракетни комплекси;
-
Гъсто изградена система за противовъздушна отбрана (ПВО) – с различни типове зенитно-ракетни комплекси, включително С-75, С-125 и други;
-
Десетки хиляди бронирани машини, БТР-и и БМП-та;
-
Собствено оръжейно производство, включващо автомати, минохвъргачки, артилерия, боеприпаси и др., с немалък процент българско инженерно и индустриално участие.
Всичко това беше част от концепцията за пълна самодостатъчност и подготовка за отбраната на страната в случай на конфликт. България беше не просто потребител, а и производител на въоръжение – от леко стрелково оръжие до сложна техника.
Днес, когато армията ни е в процес на реформи и модернизация, е добре да се върнем назад и да осъзнаем мащаба и значението на онова, с което някога разполагахме. Това не е носталгия по миналото, а осъзнаване на ресурсите, които сме имали, и на пътя, който сме изминали до настоящето.
И понякога е нужно просто да си припомним – не за да се върнем назад, а за да знаем какво сме били способни да постигнем заедно.
Post Comment