През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с България

През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни войска в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде унищожена, а страната ни завзета и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този миг, когато ивицата рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската войска в цялата ѝ история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала огромни сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Запасни войници няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но укрепленията на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в нападение. В този миг 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от нападащите. А там пък ги посрещат с ужасно и съкрушително обратно нападение на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща цялата Дойранска ивица на бойни действия. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски военни облекла. Отчаяният британски генерал Милн праща запасните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по склоновете на Беласица.

На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последното нападение е удавено в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването съобщава на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от превземане.

През 1936 г. в Лондон е устроена среща на старшините от първата световна война. Българските пратеници се водят от отделно уважително поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На влаковия застан „Виктория“ са посрещнати лично от лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на старшините участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашите пратеници фелдмаршал лорд Милн заповядва:

«Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!»

Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов

Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни висши училища. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.

Побългаряване