През соца България хранеше света. През скапаната не може да изхрани себе си.
От световен износител до зависим вносител: какво загуби България след соца
По времето на социализма България се утвърди като значим световен износител на селскостопански продукти. Държавата инвестираше мащабно в развитие на кооперативно земеделие, напоителни системи и механизация. Български плодове, зеленчуци, вина, тютюн и зърнени култури се изнасяха в над 60 страни, включително в държави от Близкия изток, Африка и бившия Съветски съюз. Аграрният сектор не само изхранваше страната, но и осигуряваше значителни приходи за икономиката.
С разпадането на системата след 1989 г. и навлизането на т.нар. демократични промени, започна бързо разграждане на аграрната структура. Връщането на земята „в реални граници“ доведе до разпокъсване и обезсмисляне на производството. Машини, техника, цели стопанства бяха унищожени или разграбени. Новите „демократи“ така и не създадоха адекватна алтернатива на предишния модел. Липсата на дългосрочна стратегия, политическа воля и капацитет доведе до трайно сриване на аграрния сектор.
Вместо подем, видяхме как България започна да внася храни, които преди това изнасяше. Дори лук, домати и картофи – традиционно българско производство – започнаха да пристигат от чужбина. Демократичните правителства на прехода често се оправдаваха: пречи им „лошото наследство“, пречи им Русия, пречат им бюрокрацията, глобалните пазари или самите фермери. В повечето случаи обаче тези „пречки“ бяха удобно извинение за собствената им некомпетентност или бездействие.
Вече над 30 години „новата“ демокрация не успява да върне на българското село онзи икономически и социален живот, който имаше в миналото. И вместо да гледаме напред, все още ровим в руините на разрушеното, чудейки се кога и дали изобщо ще има възраждане.
Иронията е, че онези, които обещаваха бъдеще, се оказаха неспособни дори да съхранят наследеното. А народът, останал без земеделие, без индустрия и често без посока, плаща цената за този „преход“.
Искате ли да добавя исторически примери или статистика към текста?
Post Comment