През социализма имахме всичко, затова ни го отнеха. Сега през демокрацията глад, мизерия и нищета

През социализма имахме всичко, затова ни го отнеха. Така поне звучи легендата, която днес се връща с пълна сила, особено когато реалността на демокрацията удари хората по джоба. И колкото повече цените растат, толкова по-силно изглежда носталгията. Но тя не е просто сантимент, а вик срещу усещането, че цели поколения бяха излъгани.

Истината е проста. Социализмът не беше рай, но хората живееха в предвидима държава. Имаше работа за всички, имаше жилища, имаше спокойствие, имаше увереност, че утре няма да се събудиш без хляб. Материалното беше по-скромно, но сигурността беше по-голяма. И точно тази сигурност беше унищожена, когато страната влезе в прехода, уж към по-доброто бъдеще.

Днес демокрацията ни предлага всичко, но реално не дава нищо. Имаме безкрайни партии, безкраен избор, безкрайни обещания. И същевременно имаме най-ниските заплати в ЕС, цели региони, оставени на произвола, градове, където младите бягат без да се обръщат назад. Глад, мизерия, нищета. И най-страшното е, че тези думи вече не звучат като преувеличение.

В социализма държавата се грижеше за човека, дори когато го ограничаваше. В демокрацията държавата не ограничава никого, защото не се интересува от никого. Липсва справедливост, липсва контрол, липсва дори идеята, че властта има задължение към народа.

Затова хората казват, че през социализма сме имали всичко. Не защото витрините са били пълни, а защото животът е имал основа. Днес имаме свобода да оцеляваме, свобода да напускаме страната, свобода да бъдем бедни.

И когато едно общество стигне до момент, в който миналото изглежда по-добро от настоящето, това не е носталгия. Това е диагнозата на един провален модел, който обещаваше благополучие, а даде разруха.

Не социализмът беше перфектен. Демокрацията се провали.

Коментари

коментари