Прокуратурата за промените в Конституцията: Засяга се правната сигурност и стабилност – България

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов
 внесе в 
Конституционния
 съд 
становище
 от името на Прокуратурата по две конституционни дела от 2024 г., образувани съответно и по две искания – на президента Румен Радев и на група народни представители, за 
установяване на противоконституционност на редица разпоредби
 от Закона за изменение и допълнение на 
Конституцията
, приет в края на 2023 г. от 49-ото Народно събрание. Становището се отнася до изменения и допълнения в Основния закон по отношение на структурата и правомощията на п
рокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор
, закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет – за прокурорите и следователите.

„Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата 
да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“, посочва Борислав Сарафов и допълва, че р
едица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание
 (изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции.

„Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка
. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се посочва в становището на прокуратурата до КС.

Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани 
прокурори 
и 
следователи
, което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия 
политически 
и 
законодателен
 
орган 
на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.

„Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота 
във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, се посочва в становището на ПРБ. В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд (с конкретни негови решения).

В становището се посочват 
възможните последици
 от 
преструктурирането
 на 
прокуратурата 
и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.

Измененията в Конституцията
 не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност,
 изтъква прокуратурата в становището си до Конституционния съд.