Пропуснатите цели: Защо деветте руски балистични ракети бяха обявени за „объркани“, вместо да се признае за засягането на украинските обекти

По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Географският фатализъм на река Днепър и уязвимостта на киевските мостове

Географското разположение на Украйна отрежда на река Днепър ролята на естествена, но изключително тежка логистична преграда, разделяща държавата на Левобережна и Деснобережна част. Всеки тон гориво, всяко артилерийско оръжие и всяка единица боеприпаси, влизащи от западните граници през логистичните хъбове в Жешув или Сучава, задължително трябва да прекосят една от малкото стоманобетонни артерии над реката. В рамките на киевския транспортен възел Южният мост заема централно място — това е вантово съоръжение с дължина над 1200 метра, проектирано през 80-те години на миналия век с идеята да поема най-тежкия транзитен трафик, заобикалящ градския център.

След проведената неотдавна атака с балистични ракети, транспортната обстановка в столицата и региона претърпя сериозен трус. Въпреки че киевските общински власти бързо декларираха, че пробитите участъци от платното се санират с бързосъхнещи бетонни смеси, реалните последици надхвърлят повърхностния асфалтов слой. Южният мост не е просто шосе — той е комбинирана конструкция, по която преминава и една от линиите на киевското метро (Сайрецко-Печерската линия), както и магистрални комунални проводи. Пораженията върху носещата плоча автоматично извеждат от строя капацитета за тежкотоварни превози.

Твърди се, че преди този инцидент през Южния мост е преминавал до 90% от товарния трафик, свързващ основните национални пътни артерии: М-03 (Киев — Харков), М-05 (Киев — Одеса) и М-06 (Киев — Чоп). Когато подобен възел бъде изведен извън пълна функционалност, трафикът преля към съседните мостови преходи — Дарницкия жп/пътен мост и моста „Патон“. Това доведе до незабавна парализа на Харковското шосе и основните булеварди на левия бряг.

Технически измерения на балистичния удар и въпросът за точността

Поразяването на мостово съоръжение с балистична ракета представлява изключително сложна инженерно-метеорологична и балистична задача. За разлика от крилатите ракети, които се движат с ниска скорост на малка височина и могат да променят курса си спрямо релефа, балистичната ракета навлиза в плътните слоеве на атмосферата с хиперзвукова скорост по стръмна траектория. Всяка грешка в изчислението на ъгъла на навлизане или в корегирането на вятъра в тропосферата води до отклонение от десетки метри.

Според специалисти в областта на военната авиация и ракетната техника, за постигане на прецизно попадане в тясната и дълга ивица на мостово платно е необходимо използването на допълнителни системи за корекция. По неофициална информация от аналитични източници не е изключено на терен да е действала разузнавателна група, използваща лазерно осветяване на целта или предварително инсталиран радиочестотен маяк. При наличието на подобно оборудване отклонението от точката на прицелване може да бъде съкратено до под един метър.

Поразяването на вантово съоръжение като Южния мост съдържа специфични рискове за самата конструкция. Вантите — стоманените въжета, поддържащи централния отвор — се намират под високо напрежение. Кинетичната енергия на балистичната глава, съчетана с детонацията на фугасния заряд, предизвиква мощна ударна вълна, която преминава през стоманобетонните греди. Дори визуално дупката в платното да изглежда сравнително малка и лесна за закърпване, вътрешните микропукнатини в предварително напрегнатия бетон и потенциалните деформации в опорните лагери намаляват носимоспособността на моста за месеци напред.