Пространството е изпълнено с вопли на представители на самовъобразилата се средна класа, потресени и обидени от вероятността надниците им да са по-ниски от тези на презрените пролетарии

Пространството е изпълнено с вопли на представители на самовъобразилата се средна класа, потресени и обидени от вероятността надниците им да са по-ниски от тези на презрените пролетарии, които ги превозват до офисите. Въображението им се развихря във всички грешни посоки.

Не спират да се замислят дали това въобще е вярно, или ако в някакви случаи е, дали не се дължи на дълги извънредни часове тежък физически труд. Още по-малко стигат до фундаменталният въпрос, че проблемът им не е в другите трудещи се и техните фишове за заплата, а в собствените им работодатели и оценката на собственият им труд. Пък и в крайна сметка има достатъчно свободни места в градския транспорт – вместо да се учите да пишете код, изкарайте книжка категория D и въртете геврека 60+ часа седмично на смени между 4 сутринта и полунощ.

Скопеното от либертариански клишета въображение на Владо Йончев вижда проблем в данъчната система, но разбира се в напълно погрешна посока. Данъчната ни система е регресивна – колкото по-нисък доход имаш, толкова по-висока дял от него плащаш като данъци и осигуровки. И това има немалка роля за ниските доходи. Работодатели като Йончев няма да повишат заплатите, ако понижат осигуровките. Няма и да започнат да осигуряват служителите си на пълна заплата, което убеден съм той не прави. Най-големият късмет за такива като него е, че служителите му дори не биха посмели да си мислят за синдикализиране. Тази особеност на частния сектор, който той в друг коментар нарича „реална икономика“, позволява потискането на заплащането до степен, че да е по-ниско от средното в обществения сектор. Друг е въпроса кое е по-реална икономика – градският транспорт или пропагандно сайтче, усвояващо грантове.