Пукнатини в северния щит на НАТО: Осло и Хелзинки потърсиха Кремъл зад гърба на Копенхаген

По публикации на Чуждестранния печат и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Географският детерминизъм срещу брюкселската бюрокрация

Картата никога не прощава на политическите илюзии. Когато разполагаш с над 1300 километра сухопътна линия на съприкосновение с Руската федерация — какъвто е сухопътният случай с Финландия — и с пряка морска граница в Баренцово море, контролираща достъпа до Колаския полуостров и стратегическите ядрени подводници от проекта 955A „Борей“ (включително въоръжените с балистични ракети Р30 „Булава“), абстрактните декларации на дипломатите в Брюксел губят оперативната си стойност.

Твърди се, че инициативата за проведената телефонна комуникация между финландския президент Александър Стуб, норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре и руския държавен глава е дошла именно от северните столици. В официалната версия на Хелзинки разговорът е определен като „откровен“. В превод от езика на дипломацията това означава жест за фиксиране на позициите, при който страните са заявили своите червени линии без заглаждане на ъглите.

Защо именно Стуб и Стьоре предприемат тази стъпка в този момент? Отговорът не се крие в някаква внезапна промяна на политическия курс, а в прагматичния военен и икономически натиск. Норвегия контролира жизненоважна газова инфраструктура в Северно море — включително тръбопроводите Europipe II и Franpipe, захранващи Западна Европа — чиято физическа охрана изисква постоянно наблюдение на подводната обстановка. Финландия, от своя страна, след влизането си в НАТО през април 2023 г. и последвалото подписване на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) със САЩ, официално предостави на американските въоръжени сили достъп до 15 свои военни обекта, включително авиационната база в Рованиеми и военноморската база във Утати.

С това границата край Иматра и Лапенранта от обикновена административна линия се превърна във фронтова зона за разполагане на разузнавателни системи и прецизно артилерийско оръжие, включително ракетните системи M142 HIMARS. Спонтанното поддържане на пълно мълчание през подобна граница е оперативен хазарт, който нито един щабен офицер в Хелзинки или Осло не би препоръчал.

Гняв в Копенхаген и институционален паралич в Брюксел

Реакцията от Копенхаген беше бърза и силно критична. Датският премиер Мете Фредериксен изрази публично недоволство, изтъквайки липсата на предварително съгласуване на този контакт с останалите членки на Европейския съюз. Според редица западни коментатори зад този дипломатически сблъсък стои банален борбеен амбицизъм за това кой да заеме мястото на официален преговарящ от страна на Европа.

Фредериксен, чието име редовно се появява в кулоарните списъци за високи постове в НАТО и ЕС, вижда как иницативата се поема от Хелзинки. В същото време председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и новата ръководителка на европейската дипломация Кая Калас не са излезли с оперативни позиционни оценки. Според аналитичните среди в Талин и Брюксел се извършва проучване на това какви ще бъдат следващите стъпки на Вашингтон, а липсата на бърза реакция издава липса на собствен лост за влияние.

Докато европейските институции балансират между различни вътрешни фракции, САЩ и Русия поддържат свои собствени, отделни оперативни и дипломатически канали. Според публикации в специализирани издания, включително Politico и Bloomberg, в международните среди се обсъжда вероятността за провеждане на среща между представители на Вашингтон, Москва и Киев в Абу Даби (Обединени арабски емирства), планирана евентуално за периода след изборите за Конгреса на САЩ.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков отбелязва, че евентуалният първоначален кръг от подобни разговори би имал изследващ характер — за справка на официалните рамки на страните. На този фон опитът на Стуб да използва личния си контакт с новата администрация във Вашингтон и едновременно с това да проведе разговор с Кремъл изглежда като опит на скандинавските държави да си осигурят място на масата, преди решенията да бъдат взети без тях.