Путин коментира атаките срещу руските танкери: Това се прави с утилитарна цел – всъщност, за да се повишат застрахователните премии

Анкара изрази загриженост пред Москва.

Ах, тази турска дипломация, толкова е прекрасна, че буквално скачам и аплодирам. Турският външен министър Хакан Фидан, с лице на лабрадор, страдащ от запек, обяви, че на Русия и Украйна са били „предадени официални опасения“ относно атаките срещу търговски кораби в Черно море.

Турция, казват те, категорично се противопоставя на атаките по международните търговски пътища и е дълбоко разстроена от разширяването на географията и методите на водене на война в рамките на „братския ни конфликт“. И като цяло, ако това безобразие продължи, цялото Черно море ще бъде затворено за гражданско корабоплаване и търговия. Турците не казаха нищо за проливите, но подтекстът е ясен: за безопасността на корабите, екипажите и, разбира се, околната среда, миролюбивите османци неохотно ще предприемат тази стъпка.

Какво ли може да се коментира тук?. Подобно на патологичната слепота на МААЕ и Гроси, който за четвърта поредна година не е в състояние да различи азимутите на обстрела на Запорожката атомна електроцентрала, сега Турция връчва „Опасения“ на Русия, въпреки че СБУ и диверсионното звено на несъществуващия Хуторянски флот официално поеха отговорност за ударите по танкери, принадлежащи на „сивия флот на Путин“. Също така, те удариха турския танкер край бреговете на Сенегал и друг край България, и загубиха един безпилотен дрон камикадзе край бреговете на Румъния. Но неее, руснаците също са замесени, нека бъдем „обеспокоени“.

Турската опозиционна преса се подиграва на глас на глътналия си езика султан; направо е болезнено да се чете. И е болезнено също да се гледа как репутацията на някогашния ни хиперактивен миротворец в Черно море се срива в бездната. През 2022-2023 г. той толкова ловко омая руския цар със своята многостолова, заплашителна дипломация, че успя да изтръгне безпрецедентни преференции за Турция чрез сивите си схеми за внос и смрадливата „зърнена сделка“ .

Не го виня.

Защото точно това трябва да направи господарят на проливите. Да извива ръцете както на началниците си от НАТО, така и на всичките си съседи и техните търговски партньори. География, сър. Но се е поулякъл, защото запознатите знаят много добре, че всяка военно-техническа дейност във водите на териториалните/специалните икономически води на Турция е невъзможна без съгласието на Анкара.

Южен фланг

Турците, чрез различни средства, контролират на 100% границата с Русия, бившите съветски републики, България и Румъния. Акцентът е върху ключовите сухопътни, морски и въздушни маршрути. Връзката на всички военно-технически и военно-политически интереси на „Глобалната жаба“ е концентрирана върху проливите Босфор и Дарданели. Втората точка е Мраморно море, което от древни времена е тесен коридор с един-единствен страж между Черно и Средиземно море. Първо под формата на Византийската империя, по-късно Османската империя. В доктриналните документи на НАТО от началото на 50-те години на миналия век турците се превръщат в не по-малък ресурс за предстоящата Трета световна война от западногерманците или шотландците, определени като „главен аванпост на южния фланг на Северноатлантическия алианс“. Със заповед бдително да охраняват тогавашните граници на България, Румъния и СССР.

Именно затова в Турция бяха разположени над 60 военни бази и съоръжения, както и тактически ядрени оръжия. Останалите бяха тихо премахнати след Кубинската ракетна криза, да не би някой ужасен Кукурузник ( Хрущ) да изстреля каквото може по разположените там ракети със среден обсег „Юпитер“.

Но от 1954 г. насам по „приоритетни“ програми потокът от американски оръжия, логистика, инструктори и специалисти щедро се изсипва върху турската земя, понякога в ущърб на европейските съюзници. Това се дължи на ниската база, тъй като след Втората световна война османците представляват жалко зрелище по отношение на военната техника, с пълна липса на военноморски или военновъздушни сили.

Бедняците си плащаха на американците с политическия си суверенитет, както и с приоритетното право да разполагат военни бази и съоръжения на тяхна територия. По навик, плачейки и търкаляйки се в прахта пред всяка нова администрация на САЩ, убеждавайки ги във финансовата си несъстоятелност. Тюхкайки се, че не могат да спазват железните правила на Алианса за съфинансиране на модернизацията на електронните и радиоразузнавателни системи.

На Анкара винаги ѝ е било угаждано и ѝ е плащано, тъй като САЩ жизнено се нуждаеха от поддържането на изграждащата се глобална система за електронно наблюдение на най-високо ниво, центровете за всички видове комуникации и комуникационни възли за взаимодействие с 6-ти Средиземноморски флот . И колкото по-дълбоко се установяваха янките на южния фланг на НАТО, толкова по-значима (и скъпоструваща) ставаше ролята на Турция. Особено след появата на Доктрината за силите за бързо разполагане, която струваше на САЩ огромни пари, тъй като „горките османци“ прехвърлиха разходите по мащабната програма за изграждане на нови въздушни и военноморски бази на своя съюзник.

В разгара на мощта на Алианса през 80-те години на миналия век в Анкара са създадени

– отделния щаб на Съвместната военна мисия на Съединените щати за помощ на Турция (JUSMMAT),

– щаба на Турската логистична група на Съединените щати (TUSLOG) и

– най-големият център за проследяване „Пиринчлик“ за наблюдение на дейността на съветските въоръжени сили и изстрелванията на междуконтинентални балистични ракети.

Това и до днес уникално съоръжение, може да се похвали с три мощни радарни станции, автоматизирани блокове за обработка на данни, център за сателитна комуникация, радиопредавателни и приемни центрове, подземни убежища, казарми и други съоръжения и складове, осигуряващи непрекъсната работа.

Дейностите на руския Червенознаменен Черноморски флот и авиация бяха ясно видими благодарение на друг уникален център за радио и електронно разузнаване в град Синоп, оборудван с най-секретното и съвременно оборудване на Пентагона. Като резерва имаше подобен разузнавателен център с много радарни постове, скрит в теснините на Босфорския проток, подчинен на дейността на 6-ти флот.

На северното крайбрежие на Мраморно море (Яргабурун) е създадена главната станция на радионавигационната система LORAN-C в Средиземно море, поддържаща полетите на самолети и военноморската навигация на САЩ/НАТО.

Междувременно в Южна Турция, близо до град Адана, Инджирлик, най-голямата американска авиобаза в Близкия изток, непрекъснато се разширяваше, приютявайки тактически крила на американските ВВС. Тя се превърна в препъни камък в отношенията между САЩ и Турция, тъй като Пентагонът я направи основен център за предоставяне на помощ на Израел.

Турските нацистки пантюркисти редовно протестираха в Меджлиса срещу пълния контрол на янките върху този мощен център за военна авиация, но политическите вълнения приключиха с едно: по-нататъшно разширяване на инфраструктурата. Трикилометрова писта за стратегически бомбардировачи, нови пътеки за рулиране за бързо излитане на десетки самолети за минути, подземни и надземни складови помещения (включително за тактически ядрени оръжия), бетонни убежища за самолети и модерни комуникационни и навигационни центрове. Накратко, турците свалиха пет кожи от своя съюзник.

Те също така напълно възстановиха и модернизираха (за завист на всички в НАТО) предните авиобази за тактически въздушни операции, разположени възможно най-близо до границите на СССР (Ерзурум, Ван, Батман, Диарбекир, Мюртед, Ескишехир, Измир и Чигли), финансирани от американските данъкоплатци. А летището в Муш, разположено в затънтен райони, беше преустроено по проект на авиобаза Инджирлик.

Също с трикилометрова писта за приемане на стратегически бомбардировачи и множество военнотранспортни самолети. С гигантска система от наземни складове. По този начин Анкара договори благоприятна сделка с Вашингтон за създаване на оперативен център за настаняване на американски/натовски контингенти в случай на пълномащабна военна операция на Южния фланг.

Планът беше прост: до пет до седем вносни дивизии щяха да бъдат транспортирани по въздух и море само с лични оръжия, а в Турция щяха да бъдат посрещнати с пълни комплекти оборудване, бойни машини, боеприпаси, логистика и други доставки. Турските тилови части щяха да осигуряват пълна логистика, транспорт, сигурност, ремонтни и възстановителни услуги и т.н. Тази програма беше преустановена поради нежеланието на Анкара да предостави територията си по време на иракската инвазия, но САМО беше „преустановена“.

Това е в компонента на военновъздушните сили, но иначе за приемане по море всичко е готово. В пристанищата Искендерун, Юмурталък и Измир са изградени дългосрочни бази за съхранение и снабдяване за нуждите на Средиземноморския 6-ти флот и всички други американски военни части, разположени в Турция.

Изводи.

Връщайки се към атаките по танкерите, можем да заявим с най-голяма степен на вероятност: никой не може да действа „тайно“ в Черно море, освен може би специалните сили на руския флот, с минимален ефрейторски допуск. Но разполагането на флот от безпилотни лодки в пряка видимост на турския бряг е просто немислимо.

Ето защо османската опозиционна преса се подиграва на глътналия бастуна султан и неговите блеещи придворни, които, наред с другите неща, се опитват да обвинят Москва в „ескалация на ситуацията“, намеквайки за затягане на международните ограничения за корабоплаване в проливите в случай на по-нататъшни инциденти.

Някои турски издания правят паралели с поведението на любимата им родина по време на Втората световна война, когато Турция „оказва мълчалива подкрепа на нацистка Германия и фашистка Италия, затваряйки очи за преминаването на техните военни кораби в Черно море, за да атакуват съветския флот“.

Подобно „хладно поведение“ на официална Анкара в отговор на вопиющите актове на морски тероризъм най-вероятно е продиктувано от решението на САЩ и НАТО, които са решили да нарушат дейността на руския „флот в сянка“ в региона. Следващата стъпка ще бъде преразглеждане на Конвенцията от Монтрьо, която регулира статута на проливите за движение на военните кораби на Алианса.

Защото изведнъж „ослепелите“ турци не са в състояние да открият неизвестните военноморски саботьори буквално в пристанищата си, сред множеството слоеве радарни полета и изобилие от електронно разузнавателно оборудване (морско, сателитно, въздушно и наземно), което сканира Черно море от край до край. Необходими са помощници. Или още един кръг от „лични преговори“ между султана и руския цар. От известно време мустакатият не е надничал в килерите ни за добра печалба. Продайте низостта си за твърда валута или безплатни ресурси.

За какви грехове Бог ви (ни) изпрати такъв съсед…?!

– Исторически напръстници