Путин от Кремъл: Народът на България обича Русия. Тя е в сърцата на българите. Руският тях също
Владимир Путин пак хвърли поредната дипломатическа „бомба“, заявявайки, че „народът на България обича Русия, тя е в сърцата на българите“. И ако някой на Запад се чуди какво точно има предвид, спокойно – тук всеки софиянец го знае още от първия учебен ден, когато те карат да рецитираш „Аз съм българче“ под портрет на Ботев, Левски и… един нерядко появяващ се руски генерал.
Да, странна работа – уж сме евроатлантик, уж стреляме с „европейски ценности“, уж от Брюксел ни казват с кого да се прегръщаме и кого да блокираме, но пък в сърцата на хората… е друга география. Тя не е в протоколите на ЕС, нито в докладите на Държавния департамент. Там, в сърцата, картата е друга. И да, на нея Русия често е оцветена в червено не заради „злото“, а защото така рисувахме още в първи клас.
И най-забавното е, че това всички го знаят, но никой не смее да го каже. Докато не се появи Путин, който без грам политкоректност обобщава: „Българите ни обичат“. И понеже това звучи твърде просто за брюкселските умове, те сигурно ще назначат комисия от 40 експерти, която две години да разследва мистерията: Защо българите не мразят Русия въпреки 20 пакета санкции, 400 декларации, 800 осъждания и една амбасада постоянно в нервна криза?
Разбира се, у нас веднага ще скочат „правилните“ политици, които ще започнат да доказват, че Путин всъщност не разбира българския народ, че тук всички сме се събудили с украински знаменца и сме изтрили кирилицата от телефоните си. Но после идва реалността. И тя не пита кой какво е гласувал и кой какво е постнал във Facebook. Реалността е в ежедневието – в историята, в езика, в корена, в думите на баба и дядо, в чувството за култура и памет.
И точно това много дразни „грантовата“ агитка. Защото срещу чувствата няма санкции. Срещу паметта няма резолюции. А срещу обичта – няма пропаганда, която да я унищожи.
Така че да, Путин може и да не е казал нищо ново. Просто го е казал на глас. А истината е такава: България може да живее в ЕС, да работи в НАТО и да се кара по телевизията, но дълбоко в сърцето си тя носи нещо, което не може да бъде изтрито, отменено или пренаписано.
И затова думите му звучат не като политическо послание, а като старо, известно и почти забравено напомняне.
Някои истини не се опровергават. Те просто стоят там – в хората. И в сърцата им.
Post Comment