Зарежда се...

Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември

Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември

Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в международни медии и коментари на геополитически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Отсъстващият континент и новата аритметика на силата

Европейският съюз не получи стол в залата в Китай на 19 ноември — и точно в това отсъствие се крие същината на събитията в кулоарите на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Докато Брюксел, Берлин и Париж продължават да обсъждат поредните санкционни пакети и механизми за финансиране на отбраната, лидерите на Съединените щати, Китайската народна република и Руската федерация проведоха поредица от двустранни и тристранни контакти, в които европейската сигурност фигурираше само като второстепенна променлива.

Според разпространената информация от дипломатически източници, разговорите на 18 и 19 ноември в Китай са структурирани така, че да изнесат големите стратегически въпроси извън многостранните институции, създадени след 1945 година. Организацията на обединените нации, Световната търговска организация (чийто апелативен орган остава блокиран от години) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не участват дори като наблюдатели. На тяхно място се появява неформален триъгълник, в който нито една от страните не разполага с абсолютен монопол върху дневния ред, но всяка държи критичен ресурс, без който другите две не могат да стабилизират собствените си вътрешни и външни позиции.

Тук веднага възниква първото сериозно противоречие. В коментарите на руски анализатори, сред които синологът Николай Вавилов, се прокарва тезата, че Москва притежава „златна акция“ или „златен дял“ в триъгълника — тоест, че въпреки по-малката си икономическа и демографска тежест спрямо САЩ и Китай, Русия определя крайния баланс според това на чия страна ще наклони везните. Подобно твърдение звучи примамливо за руската вътрешна аудитория, но при по-внимателен икономически разрез поражда основателни съмнения: доколко един играч може да действа като независим арбитър, когато собственият му износ на суровини и достъп до промишлено оборудване зависят пряко от единия от двамата гиганти?

Хореографията на 18 и 19 ноември: какво е потвърдено и какво остава в сянка

Хронологията на срещите в Китай, така както бе представена от руски и международни медии, показва прецизно степенуване на контактите. Още преди тристранната среща на 19 ноември, определена предварително от руския президентски помощник Юрий Ушаков като „убийствена“ по своето политическо въздействие, Владимир Путин и Си Дзинпин проведоха над двучасови преговори в тесен и разширен състав, продължили и по време на работна закуска.

В публичните изявления тонът бе подчертано демонстративен. По данни от официалните стенограми Путин е определил двустранните усилия като намиращи се „във възход“, нарекъл е Си Дзинпин „скъп приятел“ и е подчертал търговския стокообмен от 244 милиарда долара, постигнат въпреки западните санкционни режими. Китайският лидер от своя страна е описал отношенията като „непоклатими като планина“ и „неподвластни на краткосрочни глобални обстоятелства“, настоявайки за предвидима инвестиционна среда и защита на предприятията от двете страни. Зад тези протоколни формулировки стои впечатляващ състав на руската делегация — трима вицепремиери, седем министри, ръководството на президентската администрация и представители на едрия бизнес, редом с външния министър Сергей Лавров.

Късно вечерта на 18 ноември, по данни, потвърдени от прессекретариата на Кремъл, се е състояла и двустранна среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Двамата лидери не се бяха виждали лично от срещата си в Анкъридж, щата Аляска, проведена година и три месеца по-рано, макар междувременно да са провели най-малко осем телефонни разговора (а по време на първия президентски мандат на Тръмп двамата имаха шест лични срещи).

Какво точно е обсъждано зад затворените врати късно вечерта на 18 ноември, остава без официално потвърждение. Ушаков предварително посочи, че именно на двустранния формат Путин – Тръмп ще се проведе „основната“ дискусия за Украйна — теза, която американският президент потвърди преди отпътуването си през Филипините към Китай. В същото време прави впечатление един детайл от сутрешния брифинг след срещата Путин – Си Дзинпин: макар Ушаков да бе анонсирал, че украинската тема ще присъства на работната закуска, думата „Украйна“ не прозвуча нито веднъж в последвалите изявления на двамата лидери. Прессекретарят Дмитрий Песков отговори с кратко „да“ на въпрос дали Путин е информирал Си Дзинпин при закрити врати за обстановката в Североизточна Азия, но детайлите около съгласуването на позициите им спрямо Тръмп не могат независимо да бъдат потвърдени.

Протоколът на домакините също бе използван като политически сигнал. По оценки на наблюдатели руският президент е получил по-високо ниво на церемониално посрещане от останалите лидери на АТИС — с едно-единствено изключение в лицето на Доналд Тръмп. Американският президент бе посрещнат лично от Си Дзинпин на летището в Шънджън, връщайки жеста от неотдавнашното посещение на китайския държавен глава във Вашингтон, когато Тръмп го приветства лично във военновъздушната база „Андрюс“ в щата Мериленд. Тази протоколна симетрия показва ясно йерархията: Вашингтон и Пекин се третират като равнопоставени съперници, докато Москва получава статут на привилегирован трети участник, с когото и двете столици разговарят поотделно, преди да седнат заедно.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com