Зарежда се...

Путин, Си Дзинпин и Тръмп сядат на тристранна среща в Шънджън за ядрения контрол, търговията и конфликта в Украйна без участието на Европа

Путин, Си Дзинпин и Тръмп сядат на тристранна среща в Шънджън за ядрения контрол, търговията и конфликта в Украйна без участието на Европа

Путин, Си Дзинпин и Тръмп сядат на тристранна среща в Шънджън за ядрения контрол, търговията и конфликта в Украйна без участието на Европа

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в международни медии и коментари на политически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Шънджън вместо Ливадия: защо форматът 18–19 ноември не е нова Ялта

Сравненията между кулоарите на форума АТИС в китайския технологичен център Шънджън и Ливадийския дворец в Крим през февруари 1945 г. звучат ефектно в заглавията, но при по-внимателен прочит се пропукват по няколко основни линии. Твърди се, че на 19 ноември 2026 г. Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп сядат за първи път на обща тристранна маса — събитие, което китайските домакини определят като безпрецедентно в съвременната дипломатическа практика. Историческата аритметика изглежда проста: мястото на Британската империя на Уинстън Чърчил вече е заето от Китайската народна република, Съветският съюз е наследен от Руската федерация, а Съединените щати остават константата от времето на Франклин Рузвелт.

Само че в Ялта през 1945 г. или в Техеран през ноември 1943 г. тримата лидери чертаеха окупационни зони върху територията на победени държави, докато милионни армии стояха по поречието на Одер и Рейн. В Шънджън ситуацията е коренно различна. Форумът за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС), учреден през 1989 г. в Канбера като чисто търговска платформа за 21 икономики, служи единствено като логистичен параван за среща, която нито една от трите столици не би могла да организира като самостоятелна двустранна или тристранна визита без тежки вътрешнополитически обяснения.

Няма официално потвърждение, че в Шънджън се подготвя подписването на общ учредителен документ или харта за подялба на сфери на влияние. По оценка на наблюдатели подобен формат засега е по-скоро кризисен механизъм за сверяване на часовниците между три държави, които разполагат с несравним военен, ресурсен или индустриален капацитет, но чиито интереси се сблъскват едновременно в няколко точки на планетата. И все пак самият факт, че разговорите се провеждат в специалната икономическа зона Шънджън — витрината на китайските технологични корпорации и пристанищен възел на Южнокитайско море — подсказва къде се е преместил центърът на тежестта. Европа дори не е в ролята на наблюдател.

Изборният шамар от 3 ноември и уязвимостта на американската делегация

За да се разбере защо Доналд Тръмп пристига в Китай след обиколка при азиатските съюзници на Вашингтон и приема тристранен разговор с Москва и Пекин, трябва да се погледне към вътрешнополитическия календар на Съединените щати. По оценка на политолога Малек Дудаков американският президент влиза в тези преговори от видимо отслабена позиция след поражението на Републиканската партия на междинните избори на 3 ноември 2026 г. В американската политическа система загубата на парламентарния контрол две години преди края на мандата веднага лепва на държавния глава етикета на обезсилен лидер („куца патка“), чиито законодателни инициативи блокират в Конгреса.

Външната политика остава единственото поле, където изпълнителната власт в Белия дом разполага с широка оперативна свобода, но и там ограниченията са тежки. Според коментатори Тръмп има остра нужда да демонстрира пред избирателите и критиците си, че може да разговаря директно и на равна нога едновременно със Си Дзинпин и с Владимир Путин, извличайки конкретни ползи за американската икономика и сигурност. Дори частичен пробив по тарифите или ядрените регулации би послужил като аргумент във Вашингтон.

Тук обаче възниква сериозно противоречие, което често убягва в повърхностните коментари. Дори Тръмп да постигне принципна договорка в Шънджън, всеки правно обвързващ международен договор за контрол върху въоръженията изисква ратификация от две трети от американския Сенат — праг от 67 гласа, който в условията на остра партийна поляризация след 3 ноември изглежда почти непостижим. Без ратификация всяка уговорка остава на ниво политическа декларация или изпълнително споразумение, което следващата администрация във Вашингтон може да отмени с един подпис, както стана със споразумението за иранската ядрена програма през 2018 г. Дали Пекин и Москва са готови да правят реални отстъпки срещу обещания с двугодишен срок на годност?

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com