Зарежда се...

Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?

Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?

Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в международни медии и анализи на външнополитически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Четири точки на хартия срещу десетилетия натрупани противоречия

Първата в историята тристранна среща между държавните глави на Китайската народна република, Руската федерация и Съединените американски щати в Шънджън приключи с писмена декларация от едва четири точки и без съвместно изявление пред журналистите. Този институционален минимализъм влиза в рязък разрез с гръмките оценки на редица коментатори, според които форумът е сложил официален край на еднополюсния световен ред.

Когато три държави с общ военен бюджет от над един трилион долара и решаващ дял в световния брутен вътрешен продукт седнат на една маса за деветдесет минути, липсата на обща пресконференция говори повече от усмивките пред протоколните камери. В дипломатическата практика отказът от съвместен брифинг означава едно: позициите по ключовите спорни досиета остават твърде раздалечени, за да бъдат представени в единен публичен разказ пред вътрешните аудитории във Вашингтон, Пекин и Москва.

В приетата Декларация за мир от Шънджън фигурират общи принципи — необходимост от реформа на Организацията на обединените нации, стабилност при производството и доставките на рафинирани петролни продукти, зачитане на имунитета на държавните длъжностни лица, критика срещу превишаването на правомощия от страна на Международния наказателен съд и потвърждение на тезата, че ядрена война не може да бъде спечелена. В текста обаче отсъстват митническите тарифи между САЩ и Китай, технологичните ограничения върху полупроводниците, статутът на Тайван, разширяването на военната инфраструктура в Източна Европа и войната в Украйна.

Разминаването между мащаба на протоколното събитие и скромния обем на финалния документ поставя основния въпрос пред наблюдателите: дали в Шънджън се ражда нов директориум на великите сили, или трите столици просто тестват границите на взаимните си отстъпки в момент на икономическо и военно напрежение?

Хореографията в Шънджън и дипломатическите сигнали на протокола

В международната дипломация разположението на столовете, редът на изказванията и маршрутът на кортежите рядко са случайни. Според разпространените кадри от срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън китайският домакин Си Дзинпин е структурирал протокола така, че близостта между Пекин и Москва да бъде видима във всеки кадър.

На официалната обща снимка на лидерите от АТИС руският президент Владимир Путин заема мястото от дясната страна на Си Дзинпин, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп е разположен отляво. Същата геометрия се повтаря при влизането в залата за тристранните преговори и при сядането около кръглата маса. След встъпителната реч на китайския ръководител думата първо получава Путин, а Тръмп говори трети; след приключването на срещата Си Дзинпин изпраща до автомобила му руския президент, а не американския държавен глава.

Изборът на самия град Шънджън носи допълнителна икономическа и историческа тежест. През август 1980 година по инициатива на Дън Сяопин това рибарско селище в провинция Гуандун, разположено непосредствено до границата с Хонконг, е обявено за първата Специална икономическа зона на Китай. Четири десетилетия по-късно Шънджън е индустриалното и технологично сърце на китайския държавен капитализъм — седалище на корпорации като „Хуауей“, „Тенсент“ и автомобилния производител „Би Уай Ди“. Провеждането на тристранния разговор именно там, а не в Женева, Виена или Рейкявик, фиксира новата география на икономическата мощ.

Отделни коментатори обръщат внимание и на празните пространства с липсващи столове около масата за преговори — детайл, който в социалните мрежи и аналитичните обзори се тълкува като намек от страна на домакините към отсъстващите играчи: Европейския съюз, Великобритания, Индия и държавите от Латинска Америка. Подобна интерпретация обаче не е потвърдена по официален дипломатически път и остава в сферата на политическите допускания. В историята на международните отношения пищната протоколна символика често служи като заместител на липсващите обвързващи договори, а не като доказателство за безрезервно съюзничество.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com